— Всичко е наред, сър — повтаря той няколко минути, докато риданията продължаваха. Точно когато Аткинс се уплаши, че няма да престанат никога, риданията започнаха да стихват; но сержантът продължаваше да успокоява началника си.
— Просто съм уморен — прошепна най-накрая Киндерман. — Съжалявам. Нямаше никаква причина. Нямаше причина. Просто съм уморен.
Аткинс го заведе у дома му.
Неделя, 20 март
16.
Кой е реалният свят, учуди се Киндерман, светът отвъд или светът, в който той живееше? Те се интерпретираха взаимно. И в двата се сблъскваха мълчаливи слънца.
— Това трябва да е било голям удар за вас — промърмори Райли.
Свещеникът и детективът стояха сами край гроба, втренчили погледи в ковчега на човека, който може би беше Карас. Молитвите бяха свършили и двамата мъже стояха заедно със зората, с мислите си и с тихата земя.
Киндерман вдигна поглед към Райли. Свещеникът стоеше до него.
— Защо е така?
— Ти го изгуби два пъти.
Киндерман се учуди мълчаливо, после бавно погледна отново към ковчега.
— Това не беше той — отрони тихо детективът. Поклати глава. — Никога не е бил той.
Райли го погледна.
— Да ви почерпя ли едно питие?
— Няма да навреди.
Епилог
Киндерман стоеше на тротоара пред кино Биограф. Чакаше сержант Аткинс. Пъхнал ръце в джобовете на палтото си, той се потеше и поглеждаше нетърпеливо нагоре-надолу по М стрийт. Беше почти обяд, а денят бе неделя, дванадесети юни.
На двадесет и трети март стана ясно, че пръстовите отпечатъци, снети от трите местопрестъпления, съвпадат с отпечатъците на трима пациенти от откритото отделение. И тримата сега бяха затворени в отделението за сериозни душевни разстройства за внимателно наблюдение.
Рано сутринта на двадесет и пети март Киндерман отиде до къщата на Амфортас заедно с доктор Едуард Кофи, приятел на Амфортас и невролог в окръжната болница; той бе поръчал скенер за Амфортас и там бе открит фаталния тумор. По настояване на Кофи полицаите разбиха входната врата на къщата и откриха Амфортас, мъртъв в дневната му. По-късно това бе класифицирано като смърт от нещастен случай, защото Амфортас бе умрял от мозъчен хематом, получен от удара по главата при падането, въпреки че Кофи каза на Киндерман, че, във всеки случай, Амфортас е щял да умре след не повече от две седмици поради това, че нарочно не лекувал тумора си. Когато Киндерман го попита защо Амфортас си е позволил да умре, единственият отговор на доктор Кофи бе:
— Мисля, че имаше нещо общо с любовта.
По-късно в гардероба на Амфортас намериха черна вълнена винтяга.
На трети април единственият друг заподозрян на Киндерман, Фрийман Темпъл, получи мозъчен удар и бе настанен като пациент в откритото отделение.
През трите седмици, последвали убийството на Кийтинг, полицейските мерки за сигурност продължиха, но после постепенно бяха изоставени. В Окръг Колумбия70 не последва друго убийство с modus operandi на Близнаци и на единадесети юни убийствата, свързани с Близнаци, бяха преместени в пасивен файл на отдел Убийства, макар да бяха класифицирани като открити и неразрешени.
— Сънувам — възкликна Киндерман, — Какво правиш? — Той погледна вцепенен към Аткинс, който стоеше пред него, облечен в раиран костюм и вратовръзка. — Това да не е някаква шега?
Аткинс погледна загадъчно.
— Ами сега съм женен — поясни той. Предишния ден се беше върнал от медения си месец.
Киндерман продължи да гледа разстроено.
— Не мога да понеса това, Аткинс — промърмори той. — Необичайно е. Не е естествено. Имай милост. Свали вратовръзката.
— Може да ме видят — каза безчувствено Аткинс с непремигващи очи, втренчени в Киндерман.
Киндерман направи гримаса. Не можеше да повярва на очите си.
— Може да те видят? — повтори като ехо той. — Кой?
— Хората.
Киндерман го огледа мълчаливо за момент, после каза:
— Предавам се. Аз съм твой пленник, Аткинс. Кажи на семейството ми, че съм добре и че с мен се отнасят добре. Ще им пиша веднага щом ръцете ми престанат да треперят. Предполагам, че ще минат поне два месеца. — Погледна надолу. — Кой избра вратовръзката? — попита глухо. Върху нея бе нарисуван цветен хавайски мотив.