— Не биха били.
— Тогава какво?
— Дяволски объркващо е — съгласи се той. — Мога да ти кажа, че най-вероятният произход на тези стърготини е от винени бъчви, но не мога да ти кажа защо са надробени, буквално пулверизирани, или за какво са били използвани.
Той спомена, че е обичайна практика хората да насичат на парчета стари винени бъчви, да ги овъгляват и да ги слагат в уиски, което се оставя да отлежи.
— Но този материал е твърде фин за тази цел, искам да кажа ситен е като прах — поясни той. — Не изглежда като получен след рендосване или шкурене, може би идва от място, където старите винени бъчви се подлагат на рециклиране за повторна употреба.
Знаех, че бъчви, които вече не са подходящи за отлежаване на вино, се префасонират в мебели. Спомних си няколко необичайно изглеждащи предмета в дома на Пеги Стантън, например масичката в антрето, където беше ключът от колата й, дъбовата маса в кухнята. Всичко, което видях там, беше старинно и определено не рециклирано от използвани бъчви, а освен това нямаше никакви следи да е колекционирала или дори само пиела вино.
— А дървените фибри от ходилата и под ноктите й — сетих се аз. — Същото ли…?
— Оцветен в червено американски дъб, част от парчетата са овъглени — отговори ми веднага той. — Макар да не намерих захарни кристали или някои от споменатите добавки.
— Те биха се разтворили във водата. Може да се предположи, че намереното по тялото й и в колата има един и същи произход. Или по-точно казано, са от едно и също място.
— Да, може да се направи това предположение — съгласи се той. — Мислех да направя справка при различни винопроизводители, за да разбера повече за тези фини дървени частици…
— В нашия регион ли? — прекъснах го аз. — Забрави!
36
Беше почти четири следобед, когато влязох във „военната зала", където експерти и следователи, в това число учени и военни лекари, се събираха да заседават, лично или онлайн. Тук, при затворени врати, водехме битка срещу врага, като използвахме видеоклипове с висока разделителна способност и аудио с качество като за компактдиск. Веднага разпознах кой говори.
Чух плътния бас на генерал Джон Бригс да споменава нещо за транспорт със самолет на ВВС в щата Вашингтон. С-130, уточни той, и говореше за някого, когото познавах.
— Току-що е излетял от МакКорд и ще кацне след около час. — Началникът на КМЕВС, моят шеф, изпълваше обединените LCD-монитори, геометрично разположени около заседателната маса.
— Без надзорни функции, разбира се — каза Бригс и по тъмносините шумоизолирани стени се появиха изображения на сцени, които ми бяха непознати — череп, разпръснати кости, човешка коса.
Избрах стол до Бентън, точно срещу Вал Хан, която бе в каки-костюм и сериозно настроение. Кимна ми. До нея, изцяло в черно, седеше Дъглас Бърк, която дори не ме погледна. Включих HD-дисплея пред мен и на него се появи изсеченото лице на Бригс, който обясняваше каква точно услуга ни правят от кабинета на главния медицински експерт в Едмънтън, Албърта, понеже там нямахме юрисдикция.
— Бихме могли да се съгласим, но няма да го направим — Бригс имаше способността да излъчва власт и да убеждава хората да вярват, че я притежава. — Няма да си ги мерим в случай, в който съюзникът ни е напълно способен да проведе компетентно криминологично разследване. Това не ни е Джоунстаун или убити в Судан американски мисионери. Става дума за изцяло координирано усилие с канадските ни приятели.
По военния герб и възпоменателните флагове на полиците зад него познах, че е зад бюрото си, в кабинета за патоанатомия в „Доувър“. Беше облечен в хирургически костюм, защото го чакаше работа — цял самолет с увити в американското знаме ковчези трябваше да пристигне при него до края на деня. Знаех го от новините. Свален във въздуха хеликоптер. Поредният…
— Ролята му е да наблюдава и да бъде свръзка между нас и тях — каза Бригс за консултиращия криминолог-патоанатом на КМЕВС в Сиатъл.
— Извинявам се, че закъснях — казах аз пред моя монитор.
— Да ти кажа това, което пропусна, Кей. — И ме информира, че Ема Шуберт е мъртва.
Разложените й останки бяха намерени на по-малко от осем километра от лагера Пайпстоун Крийк, където е била видяна за последно от колегите й в нощта на 23 август. Доктор Рамон Лопес — консултант на КМЕВС, пенсиониран бивш началник на клона в Сиатъл и мой личен приятел — летеше за Едмънтън и щеше да се свърже с мен, когато получи някаква информация.
— Някакви хлапета търсели кости на динозаври — описа Бригс онова, което вече бе разказал на другите в залата. — Изглежда изследвали залесен участък встрани от магистрала 43 и забелязали там няколко дребни кости. Първоначално помислили, че са се натъкнали на поредното костно находище и донякъде било точно така. Само дето костите не били вкаменени, нито изглеждали стари. Дребни човешки кости — ръце и крака, най-вероятно разпръснати от животни. И после открили човешки череп до купчина камъни, откъдето се носела противна миризма.