— Кога се е случило това? — отново се извиних, че се налага да повтаря за мен.
— Вчера, късния следобед. По-голямата част от тялото била под камъните, които явно някой е струпал върху трупа. Така че не говорим за чист скелет, както можеш да видиш.
Бригс прещрака през няколко снимки, които ние гледахме на големите екрани по стените. Дребни човешки кости, карпали, метакарпали, фаланги, които изглеждаха като бели и сиви камъчета в коритото на пресъхнал ручей, под извисяващи се дървета, и заврян в шубраците череп, сякаш изтърколил се там или може би избутан от животно.
Скалп от сплъстена сиво-кафява коса в края на струпаните камъни и после идваше ред на изкопания плитък гроб, в който вече виждахме останките insitu — тяло в синьо палто и сиви панталони, в свита поза. Незащитените от дрехите части — главата, дланите, ходилата — изглеждаха сякаш бяха глозгани от животни и гризани от насекоми. Бяха разчленени и разпръснати.
— Ботуши, обувки…? — попитах аз.
— Няма такива в списъка, който получих. — Бригс въведе нещо на клавиатура, която не виждахме, и сложи очилата си. — Едно синьо водонепроницаемо яке, чифт сиви панталони, сутиен, чифт бикини, ръчен часовник от сребрист метал със синя велкро каишка, който — ако щете вярвайте — още работел.
— Без чорапи и обувки — коментирах аз. — Интересно, понеже в един момент, преди да бъде убита, Пеги Стантън също е била боса.
— Психологически ход — обади се Бентън и се запитах откога ли това му беше известно. — Прави жертвата покорна и доминирана.
— А също така затруднява бягството й — каза Дъглас Бърк.
Широко разтворените й очи ми напомняха за диво, бясно животно.
— В Североизточна Албърта е било хладно и дъждовно лято. — Криминалният патоанатом с най-голяма власт в Съединените щати продължаваше да ме въвежда в ситуацията. — И разбира се, през октомври е било доста студено. Така че след два месеца на открито по-голямата част от тялото е доста запазена поради температури, напомнящи за хладилник, за което са допринесли донякъде натрупаните камъни и облеклото. Ако е станала жертва на промушване, прострелване, удар с тъп предмет, дори удушаване, ще имаме достатъчно меки тъкани, за да си изясним картината. Идентификацията по зъбната карта е потвърдена, чакаме ДНК, но като че ли няма никакво съмнение, че е тя.
— Видими наранявания? — попитах аз.
— Не ми е известно за такива — каза той. — Знаем със сигурност, че не е простреляна в главата. Черепът е цял… — Той гледаше екрана на своя компютър и явно прелистваше някакъв файл. — Няма проектили, няма установени с рентген фрактури. Още не е започнала аутопсията, защото чакат доктор Лопес.
— Канадските власти са наясно, че според нас това не е изолиран случай — каза ми Бентън, а когато по-рано бяхме в асансьора и аз му споменах, че Ема Шуберт е мъртва, той вече го е знаел.
Знаел го е със сигурност. И той е настоял за тази среща.
— Те разбират, че тя е свързана с поне още един случай на убийство тук, вероятно два, а възможно е да са и повече — информира ме Бентън и аз нямах съмнения, че канадските детективи от Гранд Прери и Кралската канадска конна полиция, работещи по изчезването на Ема Шуберт, бяха се свързали с ФБР в мига, в който бяха разбрали, че останките са нейни.
Тя е била американски гражданин. Изображение с отвратително съдържание и видеоклип, вероятно отнасящи се до нея, ми бяха изпратени анонимно по електронната поща преди два дни, а местната полиция го е знаела. Подозирам, че Бентън е бил уведомен и се е обърнал към генерал Бригс, който се е свързал с кабинета в Едмънтън, както и с доктор Лопес. От КМЕВС биха искали да знаят за случая с Ема Шуберт, в крайна сметка и министерството е трябвало да научи. Ако ръководената от мен институция се намираше по средата на разследване на сериен убиец, което попада във федералната юрисдикция и е свързано със смъртен случай в Канада, задължително беше генерал Бригс да бъде информиран. А той ще иска всички подробности и постоянно да бъде в течение.
— Съвпадение във времето… Аз ли съм единствената, която вижда в това откровено предизвикателство? — произнесе Бърк със стъклен поглед.