Псевдоефедринът ли бе, или бе възбудена от нещо много по-опасно? Облечена бе в костюм с много къса пола и червен пуловер с дълбоко деколте, който бе толкова тесен, че изглеждаше като нарисуван със спрей по тялото й. Точно срещу Бентън тя се намести в такава поза, че да „напълни“ очите му, впрочем и моите, а може би и на Бригс, зависи от ъгъла на камерата и какво тя показваше на дисплея му.
— И двете тела са намерени в един ден?! — натърти тя.
— Тялото на Пеги Стантън се появява тук, в Масачузетс Бей в същия ден, в който е намерено тялото на Ема Шуберт в Канада? Не е ли прекалено случайно това, Джон?
— Точно така, това е случайно съвпадение — заяви Бригс в неговия мек, невъзмутим стил, женските й прелести явно оставаха незабелязани от него. — Логиката подсказва, че онзи, който е натрупал камъни върху трупа й в средата на гъста гора, не би могъл да има нещо общо с децата, натъкнали се на нея.
— По-различно е — каза Бентън, но не го направи по адрес на Бърк. — Убиецът е искал тялото на Пеги Стантън да бъде намерено. Възнамерявал е да шокира онзи, който ще го извади от водата. Допускам, че замисълът му се е изпълнил изцяло, а именно да предизвика в обществото сензация. В крайна сметка творението му стигна до новините и телевизионните екрани в цялата страна. Точно обратното, онзи, който е убил Ема Шуберт, не е искал да шокира по никакъв начин, защото планът му не е предвиждал те да бъдат намерени. Той е пренесъл трупа й от магистралата в гората и го е затрупал с камъни.
И в този момент аз споменах за Милдред Лот. Описах паралела с изчезналите домашни любимци, които по-късно бяха намерени, страха й от отвличане и уверенията на съпруга й, че това е трудно осъществимо. Изтъкнах, че според него тя по-скоро би се оставила да бъде застреляна на място, отколкото да се подчини на нападателя, както и че онези, които са я познавали добре, я намирали за снизходителна и надменна.
Пеги Стантън пък е била затворена в себе си и вглъбена в личната си скръб, рядко излизала навън и то само по повод някаква благотворителност. Ема Шуберт е била душевно загрубяла от съприкосновението с безжизнените студени останки от миналото и доколкото се знаеше за нея, не е контактувала с почти никого.
— Трите жени са съвсем различни. Занимавали са се с личните си дела, вършели са обичайното за тях, когато са изчезнали. Били са забележителни, но в никакъв случай — контактни или общителни, и е било трудно някой да спечели доверието им. Всъщност, аз по-скоро си мисля, че те не са вярвали на никого.
— Изглеждаш доста сигурна, че извършителят е един и същи, Кей — отбеляза Бригс и това не прозвуча като въпрос.
— Един човек е — съгласи се Бентън. — Ема Шуберт е жертва на случайни обстоятелства. Не мисля, че е планирал и нея, или по-скоро, че случилото се с нея е било подложено в същата степен на предварителна подготовка, както при другите две. Подозирам, че той е бил изваден от обичайната си среда и по някаква причина се е оказал в Гранд Прери.
— Нещо го свързва както със Североизточна Албърта, така и с Кеймбридж — каза Бърк, сякаш отговаряше на така и незададен въпрос.
— Може би са се познавали. А може и да не е така. Във всеки случай по някаква причина са се срещнали — каза Бентън на Бригс, като че ли излагаше факт, защото нямаше никакъв друг начин това да е станало.
Ема Шуберт бе се оказала във вниманието на убиеца, станала бе мишена и вероятно така и не го бе разбрала до края си. Възможно бе той да я е издебнал, проследил, може би я бе чакал в онзи лагер, където е била видяна жива за последен път.
— Не е имало осветление. Единствената светлина е идвала от караваните, разпръснати из гората — поясни Бентън. — Освен това онази нощ е било облачно и е валял дъжд.
37
Вал Хан от кибер-отдела на ФБР описа летните дни в Гранд Прери като безкрайни, понеже изгревът бе рано, а тъмнината се спускаше чак към десет вечерта заради северната ширина на това географско място.
— В нощта на двайсет и трети август — каза тя — е валял дъжд и е било достатъчно студено, за да се вижда човешкият дъх. Ема се е връщала от трапезарията в караваната си след като е вечеряла със своите колеги. На територията на лагера е било тъмно като в рог. Комарите хапели жестоко, а имало предупреждения за мечки, така че палеонтолозите били предупредени с имейли да не допускат гадното влажно време да им попречи да изхвърлят боклука в контейнерите.
На гладните мечки не им пука дали са мокри, пишело в имейла.
— Предната нощ мечка се натъкнала на чували с боклук, оставени на масата за пикник, след което се опитала да влезе в една от караваните — продължи да рисува картината на живота там Хан. — Според колегите на Ема тя се е страхувала от мечки. Вслушвала се е за всеки шум и неспокойно е следяла за всяко помръдване — изобщо за всичко необичайно. Със сигурност не би продължила пътя си към караваната, ако е чула или забелязала нещо подозрително.