— Явно някой се е прокраднал — заяви Бърк сякаш имаше вече предвид конкретен заподозрян. — Невидим като дух. Някой с уменията на наемен убиец.
— Лагерът и времето онази нощ — обади се Бентън, все едно Бърк не бе казала нищо — са били идеални за някой, който иска да бъде невидим, безшумен и неочакван. Защото човек там очаква мечка, но не и хищник в човешки образ.
— Да допуснем, че е познавал онова място — Бригс отново бе сложил очилата и гледаше през тях надолу към бюрото си. — За жител на града то е далеч от утъпканите пътеки. Освен ако не си падаш по къмпингарството, разбира се.
— Трябва да приемем, че е могъл добре да се ориентира… Да, сър, съгласна съм — отговори Хан. — Когато палеонтолозите са изложени на лошо време, те работят до късно и се хранят късно. Мисля, че той е знаел това. Убедена съм, че е бил наясно с навиците им.
Тя продължи да обрисува картината на типичния ден на Ема Шуберт, когато бе прекарвала летата си в Пийс Риджън, Албърта — име, което не би могло да звучи по-иронично[19] сега. При пороен дъжд или силни ветрове тя и колегите й обикновено оставали в караваните на лагера — временни жилища, претъпкани, оскъдно мебелирани, захранвани с електричество от бензинови генератори. Всяка сутрин учените се срещали в трапезарията на закуска, после преминавали по дървения мост над Пайпстоун Крийк и през гората се отправяли към площадката на пахиринозаврите.
Според Хан учените копаели, докато имали физически достъп до мястото за разкопки, особено ако е наблизо. Кално и дяволски хлъзгаво, но все пак не трябвало да е стръмен речен бряг или склон на хълм, защото това би изисквало дълго шофиране, пътуване с джет или екипировка за катерене по скали. Избирали по ред признаци подходящо място, започвали да копаят там, да разчистват шисти и да изравят неща, които за непрофесионалното око биха изглеждали като обикновени камъни. Всичко това ставало в част на света, където месеците за работа навън се броели на пръстите на едната ръка, а през останалото време никакви разкопки не били възможни, защото почвата замръзвала. Късната есен, зимата и ранната пролет палеонтолозите прекарвали в лабораториите си. Повечето от тях били преподаватели, а такива като Ема Шуберт обикновено се връщали по местата, където живеели.
— Според разговори с нейни колеги, които ни бяха предоставени, а и от собствени проучвания — каза Хан — на двайсет и трети август палеонтолозите копаели в кално море на площадката край Пайпстоун Крийк, където преди повече от двайсет години било открито костно легло на пахиринозаври, смятано за масов гроб на потънали наведнъж стотици динозаври, намерили смъртта си вследствие на някакъв природен катаклизъм. Дъждът направил невъзможен достъпа до склона на площадката в Уапити, където Ема имала навика да копае. Дори в добър ден били нужни въжета, за да се изкачиш дотам, а при порой това било невъзможно.
— Точно както на нея й харесвало — обади се Бентън.
— Относително нова площадка, която тя си „заплюла“ като нейна територия. Площадката при Пайпстоун Крийк, както каза Вал, е съществувала много по-отдавна.
— Била специално подбрана, или поне така мислела за нея Ема, според изказвания на нейните колеги — поясни Хан, а Бригс гледаше нещо, може би проверяваше имейл.
— Важно е да се разбере — допълни Бентън, — че времето е диктувало с какво да се занимава Ема. Ако е пътувала с джет или кола по един час до мястото при Уапити, тогава обикновено не нощувала в лагера. Караваните били използвани за удобство, когато трябвало да се работи на площадката при Пайпстоун Крийк, която се намира на няколко минути пеша от лагера. Костното легло при Уапити, където Ема открила зъб на пахиринозавър два дни преди изчезването си, е на трийсетина километра северно от Гранд Прери. Най-често след като е работила там Ема преспивала в града, където била наела студио в „Колидж парк“.
— Което означава — коментира Бригс, — че ако не е валяло, тя е щяла да отиде нагоре по реката до своята площадка, да преспи в града и може би щеше още да е жива.
— Ако не е валяло, тя е щяла да копае — потвърди Бентън. — Това би могло да спаси живота й, но не е сигурно. Може би никога няма да разберем.
— На мен ми се струва, че е била издебната — Бригс отново погледна надолу към бюрото си и макар да не можех да го видя, го познавах добре.