Беше в режим на работа по няколко задачи едновременно. Ако ФБР бе склонно да разисква подробностите на тяхното разследване, той щеше да слуша, при това внимателно, но да се грижи и за преките си задачи, които винаги бяха важни.
— Поне я е наблюдавал — каза Бентън. — Убиецът е трябвало да знае дневния й режим, за да не се налага да разчита на късмета тя да остане в непрогледно тъмната кална яма на лагера в нощта, когато е планирал да я отвлече.
— Питам се дали не е някой местен — Бригс посегна към нещо.
— Или често е идвал в региона. — Бърк имаше, разбира се, своя теория.
Гледах я и започнах да разбирам, че тя има нещо, което трябваше да докаже, може би да го докаже на Бентън, който искаше да я прехвърли в друг офис, някъде в Кентъки. Не знаех дали вече я е уведомил, но предполагах, че го е направил, ако съдех по изражението й — каменно, упорито и прелъстяващо. Усещах гнева й, който сякаш димеше, докато тя размахваше мненията и… себе си.
— Някой, който го познава — продължи тя — и има причина да знае доста неща за Ема, както и да е наясно с това, че палеонтолозите няма да работят в Уапити при лошо време.
— Утаечен аргилит — каза Бентън. — Плътна речна глина. Коренното население някога си е правело лули от нея. Полепва по обувки и дрехи и се втвърдява като цимент. След разкопките последния ден, когато Ема е била видяна жива, никой не се е почистил, тя включително, всички отишли направо в трапезарията. Когато по-късно тя е тръгнала за караваната си, е била много кална, облечена подходящо за времето тогава — в синьо непромокаемо яке с качулка — същото, в което е намерен трупът.
— През нощта — продължи Хан — в лагера е толкова тъмно, че хората използват фенерчета навън, защото не се вижда нищо, освен ако има пълнолуние, но не и през онази нощ. Бил е гъст като супа мрак, макар според колегите й — и доста шумно, защото е валял пороен дъжд.
— Било е елементарно да се паркира наблизо — поясни Бентън. — И да се отвлече някого.
— Особено ако е подготвил нещата предварително — казах аз.
— Освен ако не става дума за някого, с когото тя би тръгнала доброволно — подсказа Бригс, докато четеше и подписваше доклади.
— Съмнявам се, че това е възможно, без да са разбрали колегите й — отговори му Бентън. — Тя би го споделила с някого, а от проведените с всички разговори, които ни бяха препратени, както и въз основа на нейните имейли и гласова поща става ясно, че Ема е била съсредоточена изцяло върху професията си. Не е имала никаква романтична връзка, само колеги и познати, свързани с работата й. На тръгване от трапезарията онази нощ казала, че била уморена и възнамерявала веднага да си легне. Изказала надежда, че ще имат късмет и дъждът ще спре. Тръгнала през лагера сама.
— Някакви следи от гуми или отпечатъци от обувки край караваната й? — попита Бригс.
— Само море от лепкава кал с разпръснати дълбоки гьолове — отговори Бентън.
— Значи предполага се, че убиецът я е накарал да отвори вратата на караваната си — Бригс отпи от чашка — несъмнено кафе — и ако тук нямаше никой друг, щях да му кажа как обикновено постъпвам аз.
Имаше навика да се налива с кафе през целия ден до късно вечерта, а после се оплакваше от безсъние. По време на шестмесечната ми специализация по криминологична рентгенова патология в моргата на пристанището в Доувър успях да го накарам да премине следобедите на безкофеиново кафе, дълги разходки и горещи душове. Старите навици умират трудно, а новите не се прихващат за дълго, Кей, сигурно би ми отговорил той, както правеше винаги, когато се опитвах да го поучавам.
— По-близко до ума е да предположим, че я е отвлякъл преди тя да успее да влезе — размишляваше на глас Бентън. — Няма следи от връщане в караваната и по нищо не личи, че изобщо е влизала в нея. Не са открити кални ботуши, нито мокри дрехи, а вратата е била открехната, сякаш е била спряна от някой, изникнал зад нея.
— А намерили ли са ключовете, фенерчето й? — Бригс отново ни гледаше.
Хан разказа, че полицията ги е намерила в кална локва в основата на алуминиевата стълбичка за караваната, което подкрепяше предположението, че е отключвала вратата, когато някой я е заговорил.
— Токсикологично ни интересува — казах аз на моя главнокомандващ — дали е било използвано летливо органично съединение от рода на хлороформ. Или друг инхалант, който бързо може да приведе жертвата в безсъзнание.
— Нека приятелите ни в Едмънтън да направят нужните ти изследвания — и Бригс погледна покрай камерата към някой, който влизаше в кабината му.