Взех стол и седнах срещу нея. Отговорих й, че майка ми живее в Маями и упорито отказва да напусне дома си, макар че вече може би не е разумно да живее сама.
— Питам се дали знаете кой е Хауърд Рот? — казах след това аз. — Местен жител е и живее само на няколко преки оттук. Извършва епизодични ремонти срещу заплащане.
— Да. — Тя отвори бутилка вода и наля от нея в чаша за кафе. — Беше мил, но имаше някои проблеми, мисля, чух какво му се е случило. Разбрах, че паднал по стълбите. Много тъжен край на един трагичен живот. — Погледна ме отново, за да покаже, че не разбира.
Не можеше да си представи за какво съм дошла.
Попитах я за дейността на доброволците и дали сред тях е имало жена от Кеймбридж на име Пеги Стантън.
— Не знам какво стана с нея — отговори ми госпожа Хойт. — Тя изведнъж престана да идва. Защо питате?
— Значи сте я познавали?
Погледна ме объркана и аз разбрах, че няма никаква представа за смъртта на Пеги Стантън.
— Окей… — започна тя да се безпокои. — Само не ми казвайте, че… — За момент бе на ръба да се разплаче. — Толкова прекрасна жена. Нямаше да сте тук, ако…
— Кога я видяхте за последен път? — поинтересувах се аз.
— Н-не мога да си спомня точно… — запъна се тя и нервно въведе нещо на клавиатурата. — Ще проверя. Много лесно е да се провери графикът на доброволците. Те са чудесни, донасят радост и надежда, от които повечето хора тук са лишени… Извинявам се, разбъбрих се. Но съм малко… объркана.
Попита ме какво се е случило и аз я информирах, че Пеги Стантън е починала. Обясних й, че планираме да съобщим на медиите още утре сутринта, но едва сега сме успели със сигурност да идентифицираме тялото й.
— Мили Боже, колко печално! Господи…! — разстрои се тя. — Колко ужасно. Аха… мислех си, че беше пролетта, и така се оказа. Така съжалявам… Когато хората ни научат, това ще ги съсипе. Всички я обичаха, помагаше ни в продължение на дълги години.
Последният път, когато Пеги Стантън бе идвала тук, се оказа в нощта на изчезването й — 27 април, петък, след като вечеряла заедно с групата, с която работела.
— В нея пламтеше истинска страст — каза тя. — Учеше ги на изкуство и занаяти, как да работят с ръцете си. Пеги искрено вярваше в работата за подобряване на самочувствието, в намаляване на тревогите и депресиите сред възрастните. Да направиш нещо със собствените си ръце и да видиш как постепенно се оформя истинско произведение на изкуството. Нямаше по-добра терапия за нея! — каза тя и продължи да описва Пеги Стантън като фина жена, разтърсена от лична трагедия и неописуема загуба. — Притежаваше лечителска дарба, наистина. Може би благодарение на преживяното. Беше започнала да учи хората ни на грънчарство — описа тя. — Но така и не се върна. — Предположила, че Пеги Стантън е заминала за Флорида или може би за край езерната си вила някъде в околностите на Чикаго. — Не се обезпокоих, само малко се разочаровах, защото бяхме започнали да проучваме как да се снабдим с пещ — каза тя и аз сетих за мазето на Пеги Стантън, за скорошната работа там и за необичайните инструменти на тезгяха долу.
Не е било готварска фурна. Попитах я дали Пеги Стантън не бе споменала, че мисли да монтира пещ в мазето на дома си и дали не е наемала Хауърд Рот да свърши това-онова в къщата й.
— Много е възможно — замисли се тя, — но не съм сигурна.
После предложи да ми покаже „Фейт Хаус“.
— Задържах ви вече предостатъчно — отговорих аз и й благодарих, а в същия миг телефонът ми иззвъня.
Есемес от Луси.
Коя е Жасмин? — прочетох аз на излизане от старческия дом.
Изчезналото куче на Милдред Лот, което по-късно се намерило.
Въведох текста в тъмното и се насочих към моя джип, до който бе паркиран друг джип, какъвто не видях на идване.
Сребърен джип „Чероки“ със сребриста мрежеста решетка, паркиран точно до мен, при положение че целият проклет паркинг бе абсолютно празен. Обзе ме някакво странно чувство… усещане, от което потреперих.
Изчезнало??? Тогава защо е пред къщата й и
лае срещу нея?
Отговорих:
Сега се качвам в колата и веднага ще ти се
обадя.
Сребристият джип, с който се разминахме преди малко, когато завивах насам, сетих се аз. Същият, който по-рано видях на моя паркинг, или съвсем подобен на този. Насочих ключа, за да отворя колата, макар нещо да ме караше да побягна. В този миг получих нов есемес: