Излязох на плаца и към мен се насочи бяло „Тахо“. Въздухът бе прохладен и чист като стъкло. Облякох якето, благодарна на Брайс. Улових се колко неочаквано е за мен да имам началник на кабинета, който да се грижи и за гардероба ми. Онова, на което първоначално се съпротивлявах, сега вече ми харесваше, макар грижите му да ме караха да забравям за елементарни неща и дреболии, които той така лесно вършеше вместо мен. Но беше прав — щях да имам нужда от якето, защото на катера ще бъде студено и е много вероятно да се измокря. Ако някой ще влиза във водата, щях да бъда аз. Вече бях почти убедена в това.
Исках да видя с очите си с какво точно имаме работа и да се погрижа всичко да бъде направено така, както трябва — прецизно и с уважение, без ни най-малка възможност за упрек или каквито и да било обвинения в закононесъобразност. А такива винаги имаше. В каквото и да ми помогнеше Марино, той не беше гмуркач и не се чувстваше добре в никакъв костюм — било то водолазен или леководолазен. При това не умееше и да плува. Така че той щеше да остане на борда, а аз трябваше да се погрижа сама за останалото. Не смятах да споря нито с него, нито с някой друг. Писнало ми беше от разправии за щяло и нещяло, което можеше да бъде грешно разбрано. Например от рода на това, че мога да завъртя връзка с племенника на Ана Зенър, който — дори ако бях неомъжена — щеше да бъде много по-подходящ за Луси, стига мъжете да я интересуваха.
Онова, което продължаваше да не ми дава мира, беше намекът на Бентън, че съм стара.
Стара като шрифт Eurostile от едно минало време, това на 50-те и 60-те, за което си спомнях съвсем смътно и с което не исках да повярвам, че имам нещо общо.
Усещах внушението на Бентън като вътрешна рана, която ме гложди, като потискащ симптом, че съм повредена, без да съм го осъзнавала, докато не ми го е разкрил гневно във Виена. Възприемах себе си различно, след като ми го каза и не съм сигурна, че можех да го забравя.
6
Вдигнах капака на биометричния четец, монтиран странично на вратата, и леко докоснах с палец прозорчето на скенера. Над главата ми забръмча мотор и стоманените вериги започнаха да спускат половинтонната врата на приемното отделение.
— Бреговата охрана трябва да имат неопренови костюми — казах на Марино и се наместих на предната седалка до шофьора в тахото.
Познавах си човека. Избрал е най-скоро измитата и с най-пълен резервоар кола, което горе-долу отговаряше на наблюдението на Люк, когато е забелязал Марино да броди сред колите на паркинга. Усещах приятната миризма на „Армор ол“ и забелязах, че таблото е стъклено, а мокетът — чист. Марино обичаше двигателите V8, а колата трябваше да е колкото се може по-шумна и по-мощна. Това ми напомни колко мразеше избрания лично от мен нов парк от джипове „Тойота секвоя“ — икономични, практични, такива, каквито карах всеки ден, защото нямам какво да доказвам пред никого.
— Ние винаги имаме на склад неопрени. Моя е грижата колите, с които отиваме на обект, да са екипирани с такива — напомни ми Марино за акуратността си и аз усетих, че се задава неприятен разговор. — Проверих тази. В багажника има два.
— Добре. — Щракнах токата на колана и потърсих очилата си, докато той излизаше на заден ход. — Но да се надяваме, че онези, които бреговата охрана имат на борда, са по-добри от нашите, което също не е особено успокоително. Нашите са направо ужасни, предназначени са за операции по издирване и спасяване, а не за събиране на доказателства.
— Излишъци на службите, още неизвадени от обръщение — оплака се Марино, който явно имаше нещо наум. Това при него винаги бе лесно разпознаваемо. — Боклуци, купени на възможно най-ниска цена за МНС и МО[3], а после те се отказват от тях и оборудването или екипировката тръгва надолу с намаление — мърмореше той. — Като онези кашони за органи, на които пише „Стръв за риба“. Помниш ли?
— Не е нещо, което човек би забравил лесно.
Марино започна да туитва, а може би и да пие, не дълго след като наех Люк и аз се питах дали Люк не му е подхвърлил нещо на паркинга преди минути. Дали например не се е поинтересувал къде отиваме и след като е научил, е добавил, че има документ за завършен курс от Националната асоциация на инструкторите по гмуркане и сертификат за професионално ниво като главен инструктор и спасител.