Выбрать главу

— Не знаех дали си слязъл от самолета, нито дали има причина да те безпокоя — отговорих със закъснение. — Някакъв психически обременен човек иска да си направи гавра с мен и за нещастие успява. Надявам се да не се окаже нещо повече от тъпа шега.

— Трябваше да ме обезпокоиш, защото има елементи на заплаха. Заплаха срещу държавен служител. Изненадан съм, че Бентън не вижда случая по същия начин. — Последното бе изстрел в тъмното, сякаш както обикновено искаше да провери дали на Бентън му пука за моята безопасност и дали изобщо е свестен съпруг.

— Луси каза ли ти откъде е изпратен? IP адреса?

— Да, знам. Може би идеята е да изглежда като направено от един от нас. Брайс, аз или който и да било от всички нас, които вчера минахме през „Лоуган“ точно по времето, когато си получила имейла. Трябва да се запиташ кой би искал да си помислиш това, кой би имал полза, ако загубиш доверие в най-близките около теб.

Марино се престрои в дясната лента, за да отбие към „Лонгфелоу Бридж“, а аз се сетих за Луси, която допреди малко претърсваше офиса ми. Вляхме се в дългата колона коли, пресичащи реката, за да излязат на „Бийкън Хил“. Час пик е и едва помръдвахме, а трафикът пълзеше над водата, за да стигне до „Кеймбридж стрийт“, и се простираше докъдето ми стигне погледът. Спомних си думите й за „човек в задния ни двор“ — някой, когото познаваме, и си представих как двамата с Марино разговарят на тази тема, правят предположения и обвиняват. На нея малко й трябваше, за да яхне метлата.

— Виж, не е тайна, че нямам добро мнение за него. Искам да кажа… какво, по дяволите, наистина знаем за него, освен че е племенник на Ана? — каза Марино след известно мълчание. — Аз и Луси се тревожим за мотиви, които може да не са ти хрумвали. Опитваме се да намерим някаква връзка, а такава има, с баща му.

— Връзка с какво?

— Може би с много неща. Да кажем изпратения от „Лоуган“ имейл. Включително, че между двама ви стават доста неща… Искам да кажа очевидно е, че си под влияние на чара му…

— Бих искала да не вкарваш подобни идеи в главата на Луси или на когото и да било — не му позволих да завърши обвинението си за връзката ми с Люк.

— Баща му е голям финансов магнат в Австрия, нали?

— Трябва наистина да внимаваш какво намекваш пред различни хора.

— Ти се запозна с Гюнтер на погребението на Ана, нали?

Гюнтер Зенър бе единственият жив родственик на Ана. Видях го за кратко на опелото — изпит старец, загърнат в дълго тъмно палто, подпрян на бастун и безкрайно тъжен.

— По една случайност едно от нещата, с които се занимава, е търговия с петрол — продължи Марино, докато пълзим по моста, а ниското слънце грее право в лицата ни като през горяща леща.

— Луси ли е открила това?

— По-важното е, че е истина — подчерта той. — А онзи тръбопровод от Аляска за Тексас е изключително важен за търговците на петрол. Те разчитат на него, направили са огромни инвестиции и очакват да спечелят милиони, може би милиарди.

— Да имаш някаква представа колко търговци на петрол има по света? — припомних му аз.

Това трябва да бе дошло от Луси и аз си представих как снощи бе научила, че той е останал в КЦК, понеже в един момент го бе потърсила. Може би е искала да говори с него, а го е открила да пие и дреме на въздушното легло. Не знам, и аз започнах да реконструирам какво се е случило, след като получих анонимния имейл снощи.

Бентън и аз прекарахме известно време в обсъждане, после се обадих на полицията в Гранд Прери, откъдето ме прехвърлиха на инспектор Глен, който работеше по случая Ема Шуберт. Онова, което ми направи най-силно впечатление, бе неохотата, която долових у него. Споменах за това на Луси, когато с нея дискутирахме по телефона имейла.

Доктор Шуберт умееше да възстановява скелети на динозаври, каза ми инспектор Глен, намеквайки, че всеки, който знае как да прави в лаборатория калъпи и анатомично точни копия на кости, най-вероятно е способен да изфабрикува и други неща, например отрязано ухо.

— Тръбопроводът е адски важен за глобалните цени на петрола — продължи Марино, хвърляйки паяжината, в която възнамеряваше да улови Люк Зенър.

— Сигурна съм, че е така — съгласих се аз.

— Бизнес начинание за трилиони долари.

— Не би ме изненадало.

— И откъде можеш да си сигурна, че няма връзка? — погледна ме той.

— Моля те да ми обясниш как търговията на Гюнтер Зенър с петрол — а тя със сигурност е само една от многото, които той върти — би имала нещо общо с изчезването на Ема Шуберт и получения от мен имейл?