Кари я използва — възнегодувах аз.
И я направи гей…
Не можеш да направиш някого гей, казах аз, а Ана стана рязко — по лицето й играеха отблясъците на пламъците в камината — и се отдалечи.
— Знам, че не искаш да го чуваш — продължи Марино. — Но трябва да ти напомня, че ти нае на работа Люк в началото на юли, а тази изследователка на динозаври изчезна само шест седмици по-късно от район, където добиват петрола, в който е инвестирал неговият баща. Цялата Северозападна Канада зависи от добива на природен газ и петрол и ако завършването на онзи петролопровод бъде блокирано, бащата на Люк ще загуби цяло състояние — състояние, което един ден ще наследи Люк.
— Цялото — подчерта Марино. — Той е единственият наследник. А ние знаем, че имейлът с отрязаното ухо, а може би и с Ема Шуберт в лодката, ти е бил изпратен от „Лоуган“, Бостън. Къде, по дяволите, беше Люк снощи в 18:30?
— По какъв начин изчезването на Ема Шуберт има някаква връзка със забавянето или блокирането на строежа на петролопровода? Обясни ми как онова, което внушаваш, има някакъв смисъл и е нещо повече от голо теоретизиране. Защото за мен, ако се окаже, че тя е била убита и това е свързано с петролопровода, този акт само ще вбеси допълнително природозащитниците, които искат забавяне на строежа. Няма никакъв начин общественото настроение да се наклони в полза на инвеститорите, ако бруталната смърт на една палеонтоложка е свързана с него.
— Може би точно в това е смисълът — каза той. — Например може да има инвеститори, които са заложили на провал на проекта и се надяват да направят състояние, ако надеждите им се оправдаят.
— Мили Боже, Марино!
Той замълча за момент.
— Виж… Съзнавам, че невинаги съм правила най-добрия възможен избор с назначенията. — Въздържах се да подхвърля, че има хора, за които точно неговото назначаване е най-доброто доказателство. — Невинаги имам най-точната преценка за хората от най-близкото ми обкръжение… — Включително Пийт Марино, но никога нямаше да му го кажа.
Когато се запознахме, преди повече от двайсет години, той беше детектив в отдел „Убийства“ в Ричмънд, прехвърлен малко преди това от полицейското управление на Ню Йорк в бившата столица на Конфедерацията, където аз бях назначена като новия главен патоанатом на щата Вирджиния — първата жена, издигана някога на този пост. Марино излезе извън кожата си тогава, от самото начало на съвместната ни работа се държеше като фанатизиран, тесногръд задник и продължи да ме предава и след това. Но аз не бих го заменила с друг, защото съм лоялна, защото ми пука и защото той е толкова добър, колкото е и лош. Ние бяхме една несъвместима двойка и вероятно щяхме да си останем такива.
— Напълно съзнавам, че когото и да избера, това се отразява на всички — продължих аз със същия спокоен глас, защото исках да съм търпелива с разяждащата го несигурност и страховете му, аз също далеч не бях съвършена. — Но моля те, не приемай, че ако познавам някого лично, това автоматично изключва всякаква възможност той да се окаже добър служител и дори цивилизовано човешко същество.
— Това се е случвало, когато „Бруинс“ са спечелили купата „Стенли“. — Това бе начинът, по който Марино приключва разговори, които вече не му е изгодно да продължава. — Чудя се дали ще го доживея пак да се случи.[4]
„Градината“, както местните наричат спортната арена, се издигаше пред нас отляво на „Комършъл стрийт“, а от базата на бреговата охрана ни деляха само няколко минути път.
— Виждал съм ги тук с жените им да разхождат кучетата си. Съвсем свестни хора — каза Марино. В центъра на кръстовището пред нас имаше регулировчик.
— Май има погребение — забелязах черни катафалки и оранжеви конуси за насочване на трафика пред ледената пързалка.
— Окей… Ще завием тук надясно и ще пресечем на „Хановер“. Туитвал съм им, но те не ти отговарят, когато си анонимен и не използваш дори собствената си снимка като аватар.
— Може дори и тогава да не го направят. Съжалявам, че трябва да ти го кажа.
— Да, лесно е да се каже, когато имаш петдесет хиляди последователи. Моите са само сто двайсет и двама.
— Това не е никак малко.
— По дяволите, аз дори нямам представа кои са те — призна той. — Сигурно си мислят, че съм Джеф Бриджес. Нали се сещаш — филма. Маса боулъри обожават този филм. Може да се каже, че е култов.
— Значи ти си последовател на непознати, а непознати са твои последователи.
— Да, знам как звучи и сигурно си права. Несъмнено бих имал много повече последователи и те биха ми туитвали, ако можех да бъда себе си.
4
„Бостън Бруинс“ са печелили шампионата на Националната хокейна лига през 1929, 1939, 1941, 1970, 1972 и 2011 г. — Б.пр.