— Да, така беше — спомних си аз. Изтичане на втечнен газ бе предизвикало експлозия и бяха загинали трима души. — Как е тук? — попитах Клеменс.
— Стана истински карнавал, което не ми харесва — каза той и аз положих усилие да потисна онова странно познато чувство, което той винаги предизвикваше у мен.
Висок и кокалест, с остри черти на лицето, с живи сини очи и пясъчнорус перчем, той изглеждаше точно както си представям, че би изглеждал баща ми, ако бе доживял до четиридесетте. Когато аз и Клеменс работехме заедно върху някой случай, буквално се налагаше да си забранявам да го гледам втренчено с чувството, че най-важният човек от моето детство е възкръснал.
— Опасявам се, че привличаме тук доста хора, докторе, а знам, че не обичате това — вдигна поглед Клеменс и направи козирка над очите си с ръка. — Нищо не мога да направя, но поне този досадник ще се махне, така че скоро ще можем най-сетне да се чуваме.
Хеликоптерът се издигна вертикално на двойно по-голяма височина и аз си помислих дали от бреговата охрана не са наредили по радиото на пилота незабавно да се издигне. Или трябваше да благодарим за това на централата на пожарникарите?
— Така е много по-добре — съгласих се аз. — Но ми се искаше съвсем да се махне.
— Е, явно няма да стане — пожарникарят Джак огледа морската шир с бинокъл. — Историята изглежда интересна, все едно сме заловили Неси, а те дори не подозират за най-пикантната част.
— Всъщност какво точно е известно на медиите? — попитах аз.
— Ами, те явно знаят, че сме тук, и колкото по-бързо върнем животното във водата, толкова по-добре.
— Трябва наистина веднага да го върнем във водата, което ще бъде добре и за нас по няколко причини — каза Клеменс. — Нали виждаш колко дълбоко газим.
Платформата за гмуркане бе буквално изравнена с нивото на водата заради тежестта на костенурката и на спасителите, които се суетяха около нея, а около краката им се плискаше вода с всяко повдигане и спускане на лодката от вълните.
— Товароподемността й е 1100 килограма, а ние сме я превишили. Никога не съм виждал нищо толкова голямо — продължи Клеменс. — Често се натъкваме на оплели се животни във всякакви боклуци или изхвърлени на брега и винаги е било фатално късно, но този приятел има реален шанс. Какво чудовище!
Клеменс се подпря на тендера — сива твърдокорпусна надуваема лодка с двигател 60 конски сили. От другата й страна под червеното покривало забелязах А-образна стрела и хидравлична лебедка, които можеха да бъдат използвани за изваждане на хора и други неща от водата, включително чудовищни костенурки. Подхвърлих на Клеменс, че явно не са вадили тази с лебедката, и че не съм изненадана. Независимо дали става дума за 350-килограмов тюлен или морска костенурка, или делфин, морските спасители никога не биха рискували да предизвикат допълнително нараняване и по принцип отказваха да се възползват от лебедката.
— Всичко, което може да доведе до минимално замърсяване или да внесе артефакти — напомних аз на Клеменс, че трябва да знам всичко, което е било направено.
— Е… не мисля, че костенурката е убила някого — с насмешлива сериозност ми отговори той.
— Може би не, но все пак.
— Не сме използвали никаква техника — потвърди той. — Разбира се, ако питаш мен, щом можем да вдигнем на борда хора, без да ги нараним, това със сигурност се отнася и до костенурките. Но те го направиха по техния начин: придърпаха я наблизо, опасоха я с ремъци, вкараха под нея платформа и надуха баластния резервоар. После се включихме всички, за да я изтеглим на платформата. Това, разбира се, стана възможно едва след като й завързаха перките, защото почне ли ни с тях, може да разкъса лодката и да ни разкаже играта.
Показах му жълтия фендер. Привързан е за въже на шамандура недалече от катера и аз попитах в това ли е била оплетена костенурката. Отбелязах, че нищо не е отвързано.
— Така е — потвърди той. — Това са някакви риболовни такъми, може би мрежи на въже или влакно за влачене, което се е оплело около предната й перка.
— Не е ли била оплетена към същото влакно, към което е вързано тялото? — не разбрах аз.
— Не пряко. Първо тялото се е оплело в около петнайсет метра тройно моновлакно с ръждиви кукички на него. Предполагам, че закрепването е паднало от някакъв риболовен кораб по някое време, понесло се е по течението и се е захванало за въжето на шамандурата — и той посочи жълтия фендер. — След това костенурката се е оплела във влакното — продължи Клеменс. — Ще разберем със сигурност, когато извадим всичко, което предполагам, е твоята непосредствена задача.