— Да. Когато приключим с това тук и тя е обратно във водата и на безопасно разстояние от нас.
— Струва ми се, че има минимални наранявания, така че едва ли ще искат да я транспортират… не че биха могли — каза Клеменс. — Затова е нужна товарна автоплатформа, а и не ми се вярва да оцелее след каквато и да било терапия. Досега не съм чувал за такъв случай с кожеста костенурка тук. Те обичат открития океан, плуват от континент до континент. Сложиш ли ги в резервоар, започват да се блъскат в стената, докато не се пребият до смърт. Обитаващите океана същества не разбират какво е стена. Също като шестнайсетгодишния ми син.
Наблюдавах спасителния екип в зелени якета и латексови ръкавици, кожестата костенурка, издаваща заплашителни звуци, свистене и мляскане, лекото вълнение. Мислех си за онова, което трябваше да направя. Около нас вече имаше сигурно поне дузина лодки. Мнозина бяха привлечени от пулсиращите червени светлини и извадените от морските дълбини изумителни създания, а и не беше ясно какво вече е изтекло в интернет.
Не исках публика, когато извадя тялото, а най-малко от всичко исках да бъда снимана — било със смартфони или от медиите. Ужасно неподходящ момент за вадене на удавници… Сетих се с неудобство за Милдред Лот и идиотския ми коментар за превръщането й в сапун.
— Онази русата — и Клеменс кимна по посока на доктор Памела Куик, — твърди, че става дума за най-голямата, която някога са виждали, може би най-голямата документирана изобщо, с дължина от три метра, тегло цял тон и възраст поне сто години. Така че гледай добре, докторе, защото едва ли някога ще видиш пак подобно нещо. Те вече не живеят достатъчно дълго, за да станат толкова големи, понеже се удрят в кораби и лодки, оплитат се в рибарски мрежи и поглъщат боклуци като найлонови торбички, които вземат за медузи. Поредният пример как унищожаваме собствената си планета.
Две стъпала водеха от платформата за гмуркане до палубата за изнасяне на изваденото от морето под нас, където едва са се събрали четирима морски биолози сред нахвърляни кърпи и чаршафи, здрави пластмасови кутии, дълги тесни калъфи и полеви набори с медикаменти и медицинско оборудване. От моето място долавях солената миризма на костенурката, чувах я да драска по платформата, мъчейки се да разкъса жълтите ремъци с бавни и тежки движения, подсказващи за огромна физическа сила. Мощните залпове на издишванията й ми напомняха за потока въздух през регулатора на леководолазен апарат. В този момент гърлото й внезапно се изду и от него се разнесе дълбок гърлен звук, който извика в съзнанието ми картини с лъвове, дракони и Кинг Конг.
— Чуеш ли нещо подобно зад себе си на тъмен плаж, сърдечният удар ти е в кърпа вързан — отбеляза Клеменс.
— Какво друго са направили досега? — попитах аз.
— Отрязали са влакната, за да я освободят.
— Надявам се да са ги запазили.
— Не съм много сигурен какво ще разбереш от тях.
— Няма начин да знаем, преди да сме ги видели.
— От Организацията за толерантност към животните я маркираха и мога да ти кажа, че иглите никак не й харесват — допълни той.
Памела Куик вкара огромна игла за гръбначномозъчни пункции в шията на животното, за да вземе кръв за изследване, а втори спасител — младеж с чорлава кестенява коса — съобщи показанията на цифровия термометър:
— Температурата й се повиши с два градуса. Започва да прегрява.
— Да я охладим тогава — предложи доктор Куик и хвърли поглед нагоре към мен.
Те покриха грозното създание с влажен бял чаршаф и аз си спомних тона й по време на разговора ни и онова, което искаше да направи. Бях останала с ясното впечатление, че тя не смяташе разрешението ми за нужно, не искаше изобщо да се намесвам. Гледаше ме сега с някакво неодобрение, сякаш между нас съществуваха основания за някаква лична неприязън, за които аз не се досещах.
Тя изстиска малко гел за ехограф по шията на костенурката и започна да мести насам-натам доплерова сонда с вграден говорител за следене на сърдечния ритъм. Звукът от минаващата през кръвоносната система кръв на костенурката бе като грохот на река или мощен порив на вятъра.
— „Нормосол“ за възстановяване на електролитния баланс. — Тя разкъса опаковката с разтвора, към който бе включена едномилиметрова игла за интравенозно вливане. — Десет капки… Стресирана е.
— Кой не би се стресирал? Сигурно вижда хора за първи път — отбеляза Клеменс и аз пак усетих онова странно познато чувство.
През тялото ми като слаб ток премина тъжно любопитство, после изчезна. Представих си как баща ми гледа подобно чудо на природата. Понякога се питах какво ли би казал за човека, в който се бях превърнала.