— За костенурки като тази се казва, че са били на сушата само веднъж, когато са се излюпили на някой безлюден бряг на обратната страна на света, после са пропълзели по пясъка, за да влязат във водата. А след това само са плували — Клеменс говореше с изразителни жестове на ръцете, така както го правеше и баща ми, преди ракът да изсмуче силите му до степен да не може да повдигне ръцете си от леглото. — Затова не е доволна да се намира върху нещо, в случая платформата. Без да звучи грубо, но единственият случай, когато се качва на нещо, е при чифтосване. Какво ще правите с нея?
Той погледна към вълнението, където подскачаше големият дълъг като салам фендер, което ми се стори малко странно.
— Мислиш, че е на котва или на бетонни блокове? — поинтересувах се аз. — Защо?
— Когато дърпаха въжето на шамандурата с куката, за да срежат влакното и да качат костенурката на борда ли? — каза той. — За няколко минути тялото бе на повърхността. Главата й, искам да кажа.
— Господи! Надявам се да не са го показали по телевизията. — Вдигнах поглед към втория хеликоптер, който току-що се бе появил и увиснал точно над нас — бял, с два винта и нещо, приличащо на монтирана на носа жиростабилизирана камера.
— Мисля, че тях ги интересува само костенурката и нямат представа какво друго има на въжето — проследи погледа ми той. — Първият хеликоптер долетя точно когато я изтегляхме на борда, така че не вярвам да са снимали тялото или да подозират за него. Поне не още…
— А радиообменът? — настоях аз.
— По очевидни причини нямаше сигнал за бедствие. — Искаше да каже, че не е ставало дума за мъртви тела по известните на всички честоти, които се следят не само от хората по вода, но и от медиите.
— Докосвал ли е някой тялото с куката, имало ли е някакъв контакт?
— Никой не се е доближавал до него и всичко е записано с камерите ни, докторе. Така че записите са на ваше разположение, ако ви трябва доказателство за в съда.
— Чудесно — казах му аз.
— Когато тялото беше на повърхността, мисля, че макар и трудно можеше да се различи теленият капан за раци. — Той продължи да гледа издължената като салам шамандура, сякаш някъде там още виждаше капана, който описа. — Той е прикрепен към 15–20 метра въже, което на свой ред е завързано към нещо адски тежко. Камък, бетонен блок… знам ли.
— И тялото се е оплело в това въже? Сигурни ли сме, че още е така? Сигурни ли сме, че не се е освободило, докато са изтегляли костенурката и са рязали въжето към нея?
— Не вярвам бедната жена някъде да изчезне. Оплела се е в долната част, може би краката, около глезените. — Гледаше към жълтото тяло, което подскачаше като ярко петно върху вълните, и жълтото въже, чезнещо надолу право под него в тъмносините води. — На мен ми се стори, че видях възрастна жена с бяла коса, но почти веднага освободиха костенурката и трупът потъна пак под повърхността, може би защото тежестта я издърпа.
— Оплетена е в закотвящото въже, което обхваща краката й, нали така? Но е в изправено положение? — Малко ми беше трудно да си представя онова, което ми описваше.
— Не знам.
— Ако първо се е появила главата й, значи е във вертикално положение.
— Ами… мога само със сигурност да кажа, че беше с главата нагоре — каза той.
— Ако закотвящата тежест, тялото и шамандурата са част от едно и също въже или рибарски такъми, това на мен ми се струва много странно — настоях аз. — И някак противоречиво. Едно нещо я дърпа надолу, а друго — нагоре.
— Всичко е записано с видеокамера, така че ако искате, влезте в кабината на щурвала и вижте сама.
— Ще съм благодарна, ако ми осигурите копие, защото точно в момента искам да разгледам костенурката.
Не ставаше дума за обикновено любопитство. От моето място на горната палуба виждах рана в областта на черно-сиво-бяло петнистата шия на кожестата костенурка, в удебелената част до горния ръб на черупката й, където ясно се различаваше яркорозово ожулване, което Памела Куик бършеше с дезинфектиращ тампон „Бетадин“.
— Ще оставя тялото във водата, докато се подготвим да го извадим и пренесем на сушата — уведомих аз Клеменс, а Марино се качи на стълбата — беше с бял комбинезон от тайвек, калцуни и ръкавици. — Колкото по-дълго остане охладено, толкова по-добре — допълних аз. — Нищо не разбирам от риболов, но защо някой ще използва шамандура вместо поплавък за капан за раци?
— Рибарите са като свраки, истински вехтошари — отбеляза Клеменс.
— Не сме сигурни, че в това изобщо има замесен рибар — напомних му аз.