— Не е ли необичайно телесната й температура да е 13 градуса под тази на водата, в която се намира?
— Кожестите са гигантотермични.
— Което означава, че могат да поддържат температура на телата независимо от тази на околната среда? Това е забележително и съвсем различно от моите очаквания.
— Подобно на динозаврите те могат да оцеляват във вода както с тропическа температура, така и толкова студена, че би убила човек само за минути.
— Определено не се връзва с онова, което знам за земноводните.
— Физиологията на земноводните не е в състояние да обясни биологията на динозаврите.
— Да не наричате това динозавър? — учудено попитах аз.
— Гигантско земноводно, което се е съхранило в продължение на повече от шейсет и пет милиона години, от времето на последния жив динозавър — продължи да ми разказва доктор Куик. — И подобно на динозаврите е на път да изчезне от лицето на земята.
Вкара касетата в полевия анализатор на кръв, докато ледената вода продължаваше да се плиска по платформата, да мокри маншетите на комбинезона ми и да се просмуква нагоре по крачолите на панталона ми под него.
— Рибарски такъми, невежи злодеи, които изкопават яйцата им, бракониерство, разлив на петрол и замърсяване с пластмаса — изреждаше тя с неприкрито отвращение. — Поне една трета от кожестите са се нагълтали с пластмаса. А те не ни причиняват абсолютно нищо. Единственото, което правят, е да плуват, да ядат мекотели и да се възпроизвеждат.
Костенурката бавно повдигна главата си с размер на диня и ме погледна в очите. Ноздрите й се разшириха, когато издиша, а изпъкналите очи от двете страни на клюноподобната й уста ми напомниха кривата усмивка на изрязан тиквен фенер.
— Разбирам мисленето ви по-добре, отколкото допускате, и самата аз имам желание да не ви преча — казах аз на Памела Куик, — но преди да свърша тук, трябва да науча за нараняванията й.
— Умерени абразии по обиколката на кожестата черупка от страна на лявото дистално рамо, стигащи на около три сантиметра от дисталната постериорна област на предната лява перка — описа тя с режещ като стомана глас. — Във връзка с ожулената област по дисталния преден ръб… — Тя зачете на цифровия дисплей резултатите от анализа на кръвта.
— Нещо интересно?
— Слабо повишено съдържание на натрий в кръвта, но иначе трябва да е наред. До следващия й сблъсък с други човешки боклуци или лодка, което може да я убие.
— Разбирам как се чувствате…
— Не бихте могли — сряза ме тя.
— Налага се да ви попитам за рибарските принадлежности…
— Можете да ги вземете — и тя бръкна в издължения калъф за екипировка.
— Въз основа на професионалния ви опит, можете ли да реконструирате случилото се?
— Все същото, което винаги се случва на тези животни — въздъхна тя. — Натъкват се на вертикално въже, изплашват се, започват да се въртят около него и се оплитат. Колкото повече се боричкат, толкова по-лошо става, а в конкретния случа тя е влачила Бог знае колко дълго тежка котва и труп.
— Както и шамандурата.
— Да. И нея.
Доктор Куик ми подаде прозрачна пластмасова торбичка, в която се виждаха объркано рибарско влакно, няколко тежести и ръждиви кукички.
— Какво ви кара да мислите, че тялото и капанът са били влачени? Изглежда смятате, че те първоначално не са били там, където са сега. Защо не допуснем, че костенурката се е оплела тук, където е намерена?
— Кожестите са в непрестанно движение. Влакното вероятно е било оплетено с въжето на шамандурата. Знаем със сигурност, че се е ударила във влакното и лявата й перка се е оплела в него, но животното е програмирано да продължава да плува. Изглежда колкото повече е плувала, толкова повече се е оплитала във всичко. Когато пристигнахме тук, тя едва помръдваше лявата си перка и започваше да потъва.
— Някаква оценка на изминатото разстояние въз основа на типичната им скорост на плуване?
— Този разговор можем да го водим и по-късно. — Тя дори не ме погледна.
— Наистина е важно да получа всичката възможна информация сега — твърдо заявих аз. — Това би ни помогнало да определим къде трупът е попаднал във водата.
— Този човек вече го няма. А костенурката я има.
— Възможно е да имаме разследване на убийство. Не мисля, че някой би желал да бъде обвинен в това.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че кожестите плуват най-много с трийсетина километра в час — с равен глас каза тя. — Няма никакъв начин обаче тази да е плувала толкова бързо с този закачен на нея товар. Не е възможно да се каже къде е станал инцидентът с оплитането, но най-вероятно не е могла да преплува голямо разстояние след това. Най-много няколко километра, според мен, преди да се измори до степен едва да удържа главата си над водата.