Представих си покрит с полепнали черупки предмет, който влиза в контакт с кожестата костенурка, и силата на съприкосновението е достатъчна, за да забие върха на черупката в твърдото кожесто удебеление и по този начин да изтръгне черупката от леглото, в което е била циментирана до преди удара. Но прехвърлянето на боята или на онова, което изглежда като боя, не се вписваше в този сценарий, и в съзнанието ми изникна образът на танкера за природен газ, който ни задмина преди около час. Виждала бях такива, боядисани в ярки цветове — шартрьоз, пастелно зелено, неоново синьо или оранжево.
— Нещо, боядисано в жълтеникавозелено — размишлявах аз на глас, като поставих парченцето в малък пластмасов контейнер за съхранение на веществени доказателства. — Не прилича на скала или на подводна носеща колона. Най-вероятно се е ударила в лодка, джет или нещо подобно.
— Слабо одраскване, ако е било така — каза Памела. — Определено не е онова, което се наблюдава при удар в лодка. Когато тези животни изплуват за въздух и биват ударени от скутер или танкер, обикновено пораженията са сериозни. Тук по-скоро става дума за отъркване на костенурката в неподвижен предмет.
— Боядисан в светлозелено.
— Нямам представа — призна тя.
Надписах контейнера и усетих, че катерът започва да се клати странично, което бе сигнал, че прибоят се засилва. Температурата бе спаднала и мокрите ми от солената вода крачоли под коленете изстиваха, макар и уж защитени под белия тайвек.
— Добре, но ако тя се е ударила сама в лодка или ако е била ударена от движеща се лодка, това е малко странно — продължих мисълта си аз, — защото повечето са защитени със слой противообрастваща боя, чието предназначение е именно да се предотврати полепването към корпуса на полипи или други организми.
— Онези от тях, които са добре поддържани. Да, така е. — Усетих, че отново е напрегната и разбрах, че най-сетне трябваше да се разкарам.
— Подозирам, че черупката вече е била прилепнала към костенурката, а не онова, което я е ударило — казах аз. — А боята или нещо зеленикавожълто на цвят се е прехвърлило върху част от черупката.
— Може би — разсеяно се съгласи тя и за мен бе ясно, че за нея всичко това бе без значение и единственото, което я интересуваше, бе да я оставя сама.
— Ще го анализираме в лабораторията и ще видим какво е — допълних аз.
Марино снимаше, докато аз оглеждах костенурката за последен път, и слагаше под главата й ръка, за да попречи на челюстите да се отворят, докато съм близо до тях. Отлепих докрай мокрия чаршаф от масивното й тяло, което за разлика от другите костенурки нямаше плоска черупка в долната част — беше по-скоро цилиндрична и непропорционално широка в областта на раменете, но тялото се стесняваше надолу и преминаваше в къси задни перки и дълга опашка. Не забелязах нищо, което би представлявало криминологичен интерес и казах на Памела Куик, че не възнамерявам да досаждам дори секунда повече.
— Само ми кажете какво смятате да правите, понеже аз ще влизам във водата — съобщих й аз. — Не бих желала да се озова там по едно и също време с костенурката, а най-малко от всичко искам тя пак да се оплете.
— Оттук ли ще действате или оттам? — и тя кимна към катера на бреговата охрана.
Изправихме и се опитах да запазя равновесие, пожарният катер застрашително се клатеше. Вятърът щипеше, а солената вода бе проникнала под калцуните и се просмукваше в ботите ми. Разбира се, че нямах намерение да вадя труп от лодка, претъпкана със спасители на морски животни.
— Ето какво — реших аз — Марино и аз ще се върнем на борда на катера на бреговата охрана и ще придърпаме въжето на шамандурата по-близко, за да се погрижим за онова, което ни е работа. Предлагам в мига, в който напуснем борда ви, да кажете на лейтенант Клеменс да се изтегли на известно разстояние оттук, за да можете да пуснете костенурката в безопасни води.
Качих се обратно по стълбата и взех якето си от горната палуба, докато Марино събираше куфарчетата с оборудването. После се върнахме при носа.
— Хваща окото, но няма шанс да спечели награда за вежливо отношение — каза Марино.
— Просто се опитва да си върши работата и не иска да й се пречкат — отговорих аз. — Не можем да я обвиняваме.
— Да, само дето изобщо не й пука, че има мъртъв човек. Не прояви ни най-малък интерес.