— А защо не затвор?
— Не бих искал да те ядосам по някакъв начин.
— Не го прави днес.
— Сега ще запалим двигателите, за да се приближим до закотвящото въже на шамандурата — каза той, а Кели закачи към парапета алуминиева стълба за скачане. Марино пак отвори куфарите с екипировката и продължи да обсъжда със Съливан някаква марка мотоциклети и колко отвратителни били пътищата тук, на североизток. — Но очевидно няма как да плаваме, докато сте във водата.
— За което съм благодарна. Не обичам да се блъскам в разни неща — отговорих му аз.
— Да, мадам. Разбрано — усмихна ми се Лабела, а аз се опитах да забравя как изглежда и как ме кара да се чувствам.
Найлонът в оранжево и черно шумолеше, докато той разгъваше неопрена. После ми го подаде и ме попита дали ще имам нужда от помощ, за да го облека. Отклоних предложението му и седнах на пейката, за да изуя подгизналите си боти и мокри чорапи, изкушена да събуя влажните карго-панталони и да съблека ризата с дълги ръкави. Най-разумното, разбира се, би било да съблека всички горни дрехи и да облека под костюма термобельо, но нямаше начин това да стане на гъмжащ от мъже кораб без тоалетна. Изненадах се колко бях чувствителна към това, как изглеждам. Благоприличието е лукс в професия, в която човек трябва да работи във възможно най-тежки условия, включително на открито без тоалетна, в контакт с разлагащи се тела и ларви. Вече ми се бе налагало да чистя резервоари на бензиностанции и да се преобличам на задната седалка, без да ме е грижа кой е наоколо.
Стоицизмът ми бе вроден. Знаех как да изключа от всичко наоколо. Писнало ми бе колеги мъже да ме разглеждат и да си мислят за цици и дупе, но това не ме притесняваше, или поне така беше в минало време, защото успявах да не мисля за тези неща, напълно съсредоточена в задачата си.
Не бе типично за мен да бъда така тъпо фокусирана върху себе си и това никак не ми харесваше. Продължавах да мисля за неща, които нямаха нищо общо с отговорностите ми или с гадните неща, които може би ме очакваха под водата. Чувах коментарите на Бентън, съзнавах дразнещото дърдорене на Марино, който продължаваше да се заяжда с Клети и Съливан — сега вече темата бе кораби — и колко страхотно би било за КЦК да има такъв, и колко опитен капитан би могъл да бъде той.
Несигурността или може би това, че бях наранена и ядосана, ме караха да бъда по-чувствителна и аз прехвърлях в главата си нещата, които трябваше да се направят. Прецизирах възможните стратегии с оглед на очакваното, обмисляйки предварително какво може да бъде едновременно полезно и вредно в съда, защото трябваше да допусна, че в крайна сметка всичко ще свърши там.
— Мисля си за термобельо… — казах най-сетне.
— Щях да го предложа. — Лабела не каза нищо за онова, което знаех, че си мисли — че на борда няма място за преобличане.
— Да го направим — станах аз от скамейката.
Когато се озовахме в каютата, той отключи ламаринения сандък за дрехи и извади от него сиво термобельо от полартек, после провери размера, за да избере най-малкия.
— Сигурна ли сте, че не искате някой от нас да ви придружи? — спря се той на вратата, насочил тъмните си очи към мен. — С удоволствие ще се преоблека. Всеки от нас би го направил. Живите могат да вонят също толкова лошо, колкото мъртвите.
— Едва ли.
— Повярвайте ми. Ще се справим.
Затворих капака на сандъка, седнах на него и му обясних, че идеята не е законосъобразна. Смъртта очевидно бе подозрителна, поради което моят подход ще бъде като спрямо убийство, така че всякакво въвличане на външни лица можеше да усложни, компрометира и в крайна сметка абсолютно да унищожи случая. В наши дни съдебните заседатели не се замисляха много да пуснат на свобода виновните. Лабела се съгласи с мен. Разказа ми, че е чувал по новините за подобни безобразия и знае за криминални случаи, абсолютно унищожени от пристрастени граждани, които събират улики и на своя глава провеждат разследвания, за да спестят на полицаите главоболията.
— Ефектът „От местопрестъплението“ — каза той — всички станаха експерти.
Така е, съгласих се с горчивина аз, затова ще танцувам този танц соло и това ще е познат танц — имам предвид скачането в студения мрак, където почти нищо не се вижда и поради това трябва да се оставиш на теченията да те носят, докато напипваш с ръка въжетата, с които да изтеглиш тялото. Помолих Лабела да се погрижи всички членове на екипажа да облекат тайвеци, да си сложат ръкавици, както и да покрият част от кърмовата палуба с пластмасово фолио и да подготвят разтворени два чувала за трупове до кошовете за багаж. Инструктирах Марино до тялото да не се докосва нищо, което би могло да компрометира уликите.