Спуснаха коша, чието дъно бе покрито с разрязани и разтворени черни чували, а аз насочих куката, докато Марино захващаше с нея въжето към фендера. Той го придърпа постепенно към катера, посегна надолу, за да го хване с ръка, а бледите й пръсти с боядисани нокти изведнъж изплуваха току под повърхността. Бялата й коса се разстла нагоре и за миг лицето й се показва между две вълни.
11
— По-леко! — извиках на Марино. — Дръж… дръж… дръж! Не дърпай! — вдигнах маската на челото си. — Просто дръж въжето и ме остави да направя останалото.
Подушвах миризмата — наситена и гадна — и с гръб към катера посегнах надолу, за да прихвана тялото под мишниците. Хванах го здраво отзад.
— Отпусни максимално въжето — извиках аз и бръкнах с дясната ръка под жълтото въже, поемайки по този начин част от опъването, за да намаля напрежението в областта на шията й. — Издърпай ме сега, но много… много внимателно, като ме оставиш да плувам с нея. Дърпай мен, не нея!
Усещах дърпането в горната част на гърба си и едновременно с това тежестта на онова, към което бе завързано въжето през глезените й. Тя беше студена, поне колкото морето, а кожата й — сбръчкана и твърда. Ръцете й бяха относително гъвкави, но останалата част от нея бе вкочанена от студа. Втвърдяването на крайниците бе преминало преди седмици, а може би дори месеци, когато е стояла в някакво хранилище — много сухо и студено място.
Когато започнеше да се стопля, нямаше да има следсмъртните артефакти, от които можех да предположа кога и къде е умряла и в каква точно поза е била, защото щеше да бъде вече безнадеждно късно. Онова, с което ще разполагам, вече го виждах пред очите си, тялото много бързо щеше да премине от фазата на добре запазено вкочанено състояние до разлагаща се плът.
През мократа й коса се различаваше пергаментово мазен скалп, уши и нос в обезцветено кафяво, а по лицето и шията й имаше едва забележим бял „скреж“ на петна. Нямаше съмнение, че е била държана някъде дълго, преди да свърши под водата. Преместих я много бавно, не мислех за нищо друго, освен за това как да я запазя цяла. Държах въжето на фендера върху рамото си, където то грубо се търкаше под челюстта ми.
Правех всичко по силите си, за да не позволя фендерът да я дърпа — виждах го да подскача пред нас като тлъста жълта риба, лениво измъкваща се от преследване. След малко стигнахме до коша, който се клатеше до борда. Направих маневра и се обърнах с лице към мъжете на борда. Предупредих Марино да продължи да води въжето по същия начин, за да задържим тялото под повърхността на водата, и наредих на Клети и Съливан да отпуснат въжето на коша и другото, което бе завързано на гърба на неопреновия ми костюм.
— Искам да закарам коша под нея. Така че тя ще трябва да излезе на повърхността, за да натисна коша под водата и да го наглася под тялото. — Изплювах водата, която се плискаше в лицето ми и пълнеше устата и носа ми. — Но първо трябва да вдигнем капана за раци, за да я освободим от въжето, което я дърпа надолу, и да избегнем по-нататъшните поражения. Трябва да остане нещо, което да подлежи на анализ.
Поех си дълбоко въздух, спуснах пак маската на лицето си, гмурнах се под повърхността, насочих се под тялото и хванах въжето към тежкия баласт, който се влачеше някъде там, по невидимото дъно на залива. Различих тъмно сако и блузка, а около бедрата й се раздуваше сива пола, под която виждах бикини и голи, тънки и бледи крака, поклащащи се от течението на водата. Жълтото въже през глезените й бе омотано няколко пъти и се спускаше почти вертикално надолу във водата, която бързо ставаше тъмна и непроницаема.
Подръпнах пробно въжето и усетих, че тежестта на него се движеше свободно. Успях да го прехвърля през рамо и да изплувам с него на повърхността. Дишах тежко като риба на сухо. Преплувах разстоянието до коша, а там Марино се надвеси през борда, за да ми подаде голямата си ръка. Клети държеше въжето към фендера, докато Марино пое другото, което му подадох. Обърнах по лице тялото във водата и избутах коша така, че с Марино да се изравнят успоредно.
Продължавах да се боря с блъскащите ме вълни и теглещото ме течение. Преобърнах я странично в коша, най-после беше вътре. Сбръчканото й лице „гледаше“ сляпо нагоре през замъглените очи, които изглеждаха сухи и свити от дехидратацията.