— Някаква идея колко време е престояла във водата? — обърна се на седалката си Лабела, а катерът продължи да подскача по вълните през залива.
— Вероятно не дълго — отговорих аз, но си мислех за делото на Чанинг Лот и съвпадението във времето.
— Големият въпрос е къде е умряла и къде е била оттогава досега.
— Не прилича на нея — каза Марино и не беше нужно да уточнява кого има предвид.
Същата мисъл споходи и мен още в самото начало, но за съвсем кратко, колкото да я отхвърля. Приликата отсъстваше. Разглеждала съм снимки на Милдред Лот — младолика 50-годишна жена с прекрасно стегнато тяло, дълга руса коса и козметични корекции, които финансовото й положение бе направило възможни. Знаех за всичките й пластични операции, липосукции и инжекции, бях се запознала с досието, предоставено ми от полицията след изчезването от дома й в Глостър миналия март.
— Нямам идея коя е тази, но не е тя — казах на Марино, без да отмествам поглед от небостъргачите на Бостън право пред мен. — Няма нужда да чакам за ДНК-теста, за да го каже научно.
— Но някой няма да пропусне да направи сензация, че е тя, докато не опровергаем това официално — отговори той.
— Няма да съобщаваме нищо на никого, докато официално не бъде идентифицирана и бъде безопасно да оповестим неща, които няма да помогнат на извършителя.
— Но ако от тялото й не беше останало нищо? Тогава всички щяха да вярват, че е била Милдред Лот — Марино мислеше за явяването ми в съда днес по-късно.
— Народът просто щеше да бъде убеден в това. — „Народът“ означаваше съдебните заседатели, разбира се.
— Щяха да вярват, че след толкова месеци най-накрая е открита и може би точно такъв е бил замисълът. Да се посее предубеждение в съдебната зала, да се заложи бомба с часовников механизъм, която да взриви делото в последната възможна минута.
Говореше за пословичните изпълнения на Джил Донахю, защото както разбрах, аз бях последният свидетел на защитата, преди да приключи с изграждането на тезата си в процес, който бе толкова зрелищно отразяван в медиите.
— Трябва да признаеш, че моментът е доста необичаен. Толкова необичаен, че чак тръпки да те побият — завърши той. — И никак не съм сигурен, че това не е постановка.
— Чанинг Лот е в затвора — напомних му аз. — Там е от април. И това не е изчезналата му жена, а съвсем друг човек.
12
Минаваше един часът, когато стигнахме до моста „Лонгфелоу Бридж“, свързващ Бостън с Кеймбридж.
От другата страна игрищата и сградите на МТИ бяха позагубили блясъка си и представляваха правоъгълници от скучна трева, тъмни тухли и измит варовик под дебела покривка от сиви облаци. Чакащите есента дървета някак изведнъж бяха заприличали на скелети, сякаш захвърлили в отчаяние оскъдните си листа, а река Чарлз почти не забелязваше поривите на вятъра, който отговаряше на емоциите ми.
Отново прочетох съобщението. Защо ли смятах, че този път може да ми каже нещо по-различно:
Влязохме в заседание след обедната почивка.
Два часът остава. Съжалявам. Д. С.
Въздържах се да отговоря на Дан Стюард, помощник областния прокурор. Негова беше вината, задето бях привикана в съда във възможно най-лошия момент по възможно най-нелепата причина.
Оттук-нататък с него ще си комуникираме само по телефона или очи в очи. Никакво писане за нищо на света, обещавах си аз. Защото това бе ужасно. Мислех си за заглавията на вестниците, но най-много се тревожех за мъртвата жена зад мен във вана. Тя заслужаваше пълното ми внимание в момента, но нямаше да го получи. И това не беше редно.
— Винаги съм живяла над микроскопа — подхвърлих на Марино. — Сега съм под него и всичко, дори най-незначителната дреболия, подлежи на разглеждане и мнение. Не мога да си представя как ще стане това — прибрах телефона обратно в джоба на сакото си.
— Отнася се и до двама ни. Нямам идея на кого да се обадя най-напред, но дяволите да ме вземат, ако направя както иска от мен бреговата охрана и въвлека ФБР веднага само и само за да им предам случая на сребърен поднос, защото МНС казва така. — Той говореше, без да спира, при това за съвсем друго нещо. — Дивотия на юрисдикцията. Господи… поне пет-шест ведомства искат случая.
— Или не искат. Това ми се струва по-вероятното.
— Най-голямата дивотия, която някога съм виждал. — „Дивотия“ беше любимата му нова дума, която подозирах, че е прихванал от Луси. — ФБР иска случая, защото новините ще гръмнат с него. Няма начин това да не прикове вниманието може би дори на национално ниво. Богата възрастна дама, завързана за кучешки кафез и изхвърлена в акваторията на пристанището. Предполага се, че е Милдред Лот. А после, когато се окаже, че не е, сензацията дори ще стане още по-голяма.