— Разбирам те напълно, Луси. Но това е единственият начин, чрез който много хора, било то полиция или семейства, могат да се свържат с мен, без да знаят директния ми адрес в КЦК. Те изпращат нещо важно и аз не мога да допусна то да отиде като спам.
— Лошо е, че ти си го отворила първа — каза Луси.
— Разбира се, обикновено Брайс би го направил, преди ти да имаш тази възможност.
— Доволна съм, че не го е направил — моят началник на администрацията е много чувствителен и крайно гнуслив.
— Да… А той не го е направил, понеже се е връщал от командировка. Нямаше ги цяла седмица — обяви Луси, сякаш таймингът не е съвпадение.
— Да не би да се безпокоиш, че подателят на имейла знае какво става в КЦК?
— Да, безпокоя се.
Тя се плъзна на стола до мен, напълни отново малките като напръстници чаши и аз долових парфюма й с аромат на пресен грейпфрут. По него винаги разбирах кога племенницата ми е била преди мен в асансьора или някоя стая. Мога да затворя очи и да разпозная специфичния аромат навсякъде.
— Ще бъде глупаво да не разглеждаме възможността, че някой се занимава с нас и с всичко, което правим — каза тя. — Някой, обичащ сложните игри, който се смята за по-умен от Бог. Някой, който получава удовлетворение от това да травматизира хората и да се гаври с тях.
Сега вече нямам съмнение защо е душила из офиса ми тази сутрин. Вманиачена е да се грижи за мен, да ме пази и да бди. Още откакто проходи Луси непрестанно изискваше моето внимание и зорко ме наблюдаваше.
— Да не се безпокоиш, че е замесен Марино? Че ме шпионира или се опитва по някакъв начин да ме нарани? — попитах и влязох в имейл акаунта си.
— Няма никакво съмнение, че той прави глупости — каза тя, сякаш имаше предвид конкретни случаи. — Но му липсват знанията, а и какъв мотив би имал? Отговорът е: никакъв.
4
Превъртях съдържанието на моята входяща поща в търсене на имейл от Брайс или помощник-прокурора Дан Стюард, като продължавах да се надявам, че присъствието ми в съда няма да бъде наложително.
— Нещо за изчистване на изображението? Може би все пак е възможно да се разбере кой е на скутера…?
— Забрави — късо отсече Луси.
— Това е просто нелепо.
Имаше времена, когато докладът ми за аутопсията беше достатъчен за защитата и появата ми в съда не беше нито наложителна, нито дори желателна, но след решението на Върховния съд по делото Мелендес-Диас животът на всички експерти криминолози в Америка се вгорчи. Чанинг Лот искаше да се изправи очи в очи със своя обвинител. Индустриалецът милиардер бе обвинен в убийството на считаната за мъртва негова съпруга, заради предполагаемото наемане на платен убиец, и бе пожелал да се наслади на компанията ми този следобед в два часа.
— Каквото виждаш в онова видео, е всичко, което някога ще видиш — изпразни с една глътка чашата си Луси. — И никога няма да стане по-добро.
— Сигурни ли сме, че няма някакъв по-добър софтуер от онзи, който използваме тук в КЦК?
— По-добър от онова, което аз сама съм създала? — Тя стана и се приближи до екрана на компютъра ми. — Нищо не може да се конкурира с нашия. Проблемът е, че видеообектът е горещ.