Тя щракна с мишката, за да ми покаже. На показалеца си отскоро носеше масивен златен пръстен, а на китката имаше стоманен хронограф. Спря на пауза възпроизвеждането в момента, когато се показа фигурата без лице, и ми обясни, че е снела клипа в няколко слоя, след което е коригирала яркостта, използвала е филтри за остротата, но всичко се е оказало безполезно.
— Операторът е снимал право срещу слънцето — обясни ми тя, — и нищо не е в състояние да възстанови изгорелите части. Единственото, което ни остава, е да подозираме кой е човекът на скутера въз основа на контекста и обстоятелствата.
„Подозираме“ обаче бе твърде неудовлетворително и аз отново пуснах клипа, за да се върна на участъка от реката, намиращ се на един час път със скутер от голия хълм, където американската палеонтоложка доктор Ема Шуберт е провеждала разкопки с колеги от Университета на Албърта, когато преди почти девет седмици е изчезнала. Според дадените пред полицията показания, тя била видяна за последен път на 23 август около десет часа вечерта, когато вървяла сама през горист район на лагера при Пайпстоун Крийк, на път за караваната й след вечеря в столовата. На следващата сутрин вратата й била разтворена, а от нея нямало и следа.
Когато снощи разговарях със следовател от Кралската канадска конна полиция[2], ми казаха, че няма следи от борба и нищо, което да подсказва, че Ема Шуберт може да е била нападната в караваната си.
— Трябва да открием кой ми е изпратил това. И защо. И ако силуетът е нейният, какво е ставало там? Какво е изражението на лицето й? Щастливо? Тъжно? Изплашено? Доброволно ли се е намирала на лодката?
— Не мога да отговоря на това…
— Искам да я видя.
— Няма да можеш. На този видеоклип няма нищо повече, което да се види.
— Била ли е на път за мястото на разкопките, или се е връщала?
— Въз основа на мястото на слънцето и сателитните снимки на тази част от реката — каза Луси, — скутерът най-вероятно се е носил на изток, което подсказва, че е било сутринта. Денят очевидно е бил слънчев, което не се случва често в онази част на света след август. Може би неслучайно два дни, преди тя да изчезне, в деня, когато е намерила онзи зъб от пахиринозавър, времето е било слънчево.
— Значи смяташ, че, съдейки по времето, заснемането на видеото е станало на 21 август.
— Очевидно е, че тя е била на разкопките в този ден, и е пътувала със скутер до находището край река Уапити — повтори Луси информацията от новините. — Значи видеото може да е заснето с айфон по време на пътуването същата сутрин. Тя има айфон. Или е имала. Както знаеш, той не беше намерен в караваната й. И може да се окаже единствената лична вещ, която липсва. Всички останали са непокътнати.
— Снимането е станало с айфон? — Това за мен е нова информация.
— Както и снимката на отрязаното ухо — потвърди Луси. — С айфон първо поколение, какъвто тя е имала.
Не попитах Луси как се е сдобила с тези подробности. Не исках да знам.
— Ползвала е все същия и не е направила опит да го осъвремени, вероятно заради договора, който е имала с AT&T.
Луси стана и се върна в банята, за да изплакне чашите, а аз долових в коридора далечни гласове.
В този момент се разнесе звукът на полицейска сирена — разпознах тази на Пийт Марино. Беше с някого… Вероятно Брайс. И двамата идваха насам и говореха по мобилните си телефони.
— Ще ти се обадя по-късно и се надявам да се върнем преди бурята — обеща Луси и тръгна. — По-късно днес времето наистина ще се развали.
В този момент на прага на вратата застана Пийт Марино. Дрехите му в цвят каки бяха измачкани, сякаш беше спал с тях, лицето му беше зачервено. Влезе така, сякаш живее тук, продължавайки да говори гръмогласно по телефона си. Брайс беше зад него. Моят деликатно красив административен началник бе с избелели тесни джинси и тениска, сякаш идваше от заснемане на епизод на „Глий“, вдигнал дизайнерските си очила на темето. Забелязах, че не се е бръснал, откакто го видях за последен път. Беше преди седмица, когато заминаваше за Флорида. Промяната при него винаги означаваше едно и също нещо — Брайс Кларк сменя образите, докато продължава да се явява на кастинг за ролята на звезда в собствения си живот.
— Ами, при нормални обстоятелства би трябвало да откажа — каза Марино в апарата, — но ще трябва да дадете на жената от аквариума да говори, за да може шефът тук да й го каже направо и така всички да сме наясно за какво става дума…
— Благодарим ви и напълно ви разбираме — уверяваше Брайс някого. — Абсолютно сме наясно, че никой няма да го оспорва. Може би вие и пожарникарите ще хвърлите ези и тура… шегувам се, естествено. Сигурен съм, че пожарният катер има спасителен кош като вашия. Не, очевидно не е нужен вакуумиран чувал или обездвижваща яка. Разбира се, че за пожарникарите ще е по-лесно да измият всичко, след като свършите. Е, и…? За нас е без значение, но все някой ще трябва да окаже съдействие да го докарате до брега, а оттам го поемаме ние. — Той погледна часовника си: — След четиридесет и пет…? Значи малко след девет? Това ще бъде чудесно.
2
Кралска канадска конна полиция (Royal Canadian Mounted Police или RCMP) — официалното название на полицейските служби в Канада — Б.пр.