Отвън се понесоха тръбните сигнали на боен рог — Вакъз Фааракин тръбеше атака. Беше само маневра. Вакъз и още трийсет воини щяха да препуснат с конете си до портите и да стрелят срещу стражите.
Чу се предсмъртен вик и цвилене на коне.
Двама от стражите в кулата хукнаха към вратата. Водачът им изкрещя:
— Нападат ни! Залости вратата!
И се втурна вътре.
Вторият страж затръшна огромната метална врата и хвана тежкия железен лост.
Балимар безшумно се изправи. Доста дни вече се бе преструвал на безпомощен, за да не открият даровете му на метаболизъм. Сега се втурна светкавично към вратата.
Стражът го чу, нагласи лоста в скобите и посегна към бойния чук на гърба си. Балимар го блъсна във вратата и го намушка с кинжала си в сърцето през ризницата. Извади острието до половина и пак го заби — един, два, три, четири пъти.
Стражът успя само да изохка.
Балимар се увери, че вратата е залостена здраво, и се обърна да огледа Посветителите в цитаделата.
Още деветима се бяха изправили — воини на А’келлах, въоръжени с остри кинжали, които пробождаха сърца, и струни, които късаха вратове. Касапницата беше започнала. Балимар издърпа бойния чук от ръката на мъртвия страж, докато той се свличаше на пода, и се втурна към Посветителите.
Подмина жените и децата, струпани на камари върху каменния под. Вакъз бе казал: убий първо векторите.
— Радж Атън — извика Габорн. — Бягай!
Боренсон се учуди защо Габорн се опитва да му помогне.
Радж Атън бе обграден от всички страни. Десетки мъже налитаха срещу него, мушкаха с копия, мятаха брадви, запращаха стрели. Той танцуваше гол сред развилнялата се кръвожадна тълпа и поваляше нападателите си наред.
Един Непобедим се втурна зад гърба му и метна скорпионския си кинжал. Отровното острие се заби до половината между плешките му.
Радж Атън разтърси рамене и кинжалът отлитна встрани. В същия миг кралят се извърна и прониза мъжа с копието си право в окото. Раната на гърба му се затвори и заздравя за броени секунди.
Радж Атън замахна с копието си като с тояга и преряза гърлото на друг.
„Много е бърз — помисли си Боренсон. — И много силен.“
И не се осмели да пристъпи по-близо до него.
В този момент Радж Атън сякаш омекна. Вихреният му танц внезапно се забави. От очите му бликаше светлина, сякаш отразяваха стотици звезди. От ноздрите му блъвна пушек. Лицето му тревожно се разкриви.
Боренсон бе виждал този объркан израз върху лицата и на други мъже. Бе го усещал и върху собственото си лице. „Посветителите му умират! — досети се Боренсон. — Загубил е метаболизма си!“
Воините около Радж Атън се втурнаха към жертвата си. Един мъжага от Хиърдън го прониза с копието си в коляното. Друг метна бойния си чук и проби главата му с шипа.
Боренсон също се втурна напред, но чу в съзнанието си гласа на Земния крал Габорн, който му нареди: „Дръпни се!“
Той отстъпи крачка назад тъкмо в момента, в който Радж Атън замахна с копието си.
В следващия миг Боренсон метна брадвата — не много силно, но с изключителна точност. Тя улучи Радж Атън в рамото и отсече дясната му ръка.
От раната рукна кръв и един Рицар на справедливостта се спусна да довърши Вълчия господар — отсече с огромния си топор и лявата му ръка.
Радж Атън със стон се свлече на земята. Още воини се втурнаха напред, нетърпеливи да го разкъсат на парчета. Наобиколиха го и започнаха да го дупчат с копията си, а Рицарят на справедливостта съсече краката му.
Воят на Радж Атън бе ужасяващ, но заради безбройните си дарове той не можеше да умре.
— Престанете! — закрещя Мирима. — Не го убивайте!
Страховитият й вик закова мъжете на място.
— Той е огнетъкач — напомни им тя. — Ако го убиете, ще освободите стихиите вътре в него! Оставете го на водата.
Седрик Темпест викна:
— Това ми харесва! Да го пуснем да поплува. Ще му дам дори бронята си назаем!
И сграбчи Радж Атън, от когото беше останал само торс без крайници. Макар кръвта му да изтичаше отвсякъде, за свое изумление Боренсон видя, че раните му заздравяват. Само за секунди те се бяха затворили — при обикновен човек това би отнело месеци — и дори бяха започнали да регенерират. На отсечените места израстваха нови ръце и крака.