За Йоме, с нейните шест дара на метаболизъм, ястребът-грий не представляваше особена заплаха, но на обикновен пътник сигурно щеше да се стори, че лети със скоростта на светкавица.
— Ще нападне ли? — попита тя.
— Ядат предимно грий — отговори Бинесман. — Но ако е гладен и налети на лесна плячка като самотен пътник, да речем, може и да нападне.
Габорн наблюдаваше ястреба-грий. Той направи един кръг близо до тавана на пещерата и кацна в един тъмен ъгъл, обрасъл с червеникава папрат. Папратите се отдръпнаха от съществото, оттегляйки се в нишите по стената толкова светкавично, че само след секунда нямаше и следа от тях, освен малките дупчици, в които се бяха скрили.
Габорн поведе групата. В продължение на още три мили пътят следваше наредените едно до друго езерца и Йоме видя множество разклоняващи се в неизвестна посока тунели.
Скоро до слуха им достигна оглушително бучене, някакъв нескончаем грохот от разбиваща се в скали вода. Габорн отново спря групата, явно обезпокоен от шума, и помириса въздуха.
Йоме се изправи върху стремената. Нямаше дарове на кучешко обоняние и единственото, което долови, бе миризмата на сярна вода. По всяка вероятност точно зад завоя пред тях имаше водопад — грохотът на разбиваща се вода тресеше цялата пещера.
Заслушана в него, Йоме си даде сметка, че става нещо странно. Тътенът се усилваше.
— Бягайте! — изкрещя Габорн, после обърна коня си и препусна.
Всички побързаха да го последват.
— Земетресение! — предупреди ги Йоме, тъй като грохотът й напомни преживяното от нея преди два дни земетресение, разклатило Замъка на прилива.
— Не — викна Габорн. — Халите настъпват!
„Колко ли трябва да са, за да разтърсят така земята?“ — зачуди се Йоме.
Но всъщност знаеше отговора. Беше чула подобен тътен над полетата край Карис.
Йоме и зелената жена бяха най-отзад. Йоме обърна коня си колкото можеше по-бързо, но конят на Бинесман препусна пред нейния.
„Как трябва да постъпим? — запита се тя. — Конете ни препускат по-бързо от халите, но докога? Те просто ще ни преследват по обратния път през тунела.“
Йоме прелетя край едно разклонение надясно, но когато стигна до следващото, което се изкачваше по стръмен склон и изчезваше в друг коридор, Габорн викна:
— Насам! Наляво!
Тя пришпори бойния си кон по височината. За нормален кон стръмнината би била непреодолима — дори с даровете си на мускули и метаболизъм конят й се закатери с усилия по склона, а веднъж дори се препъна и за момент й се стори, че ще се търкулнат надолу. Но животното се окопити и препусна през отверстието. Пред нея се откри пътека — навсякъде като някакви зловещи чудовища се възправяха сталагмити. Гледката беше смразяваща.
— Не натам! — изкрещя Ейвран, щом конят й стъпи на билото. — Майстора на пътя познаваше тази пътека. След няколко мили стига до задънен край!
— Да, насам! — настоя Габорн. Конят му тъкмо изскачаше на върха. — Да се скрием!
Йоме имаше по-голямо доверие на неговия Земен взор, отколкото на спомените на Ейвран.
— Къде? — попита Ейвран.
— Насам! — извика пак Габорн. — След мен!
Препусна стотина крачки, спря и се заоглежда за подслон.
— Ето там! — извика накрая и посочи тясна пукнатина между два сталактита близо до покрива.
— Конете няма да могат да минат! — обади се Бинесман.
— Тогава ги оставяме — разпореди Габорн.
Той скочи от коня, измъкна камата и сряза ремъците на седлото. Седлото и целият багаж се свлякоха на земята.
Конят на Йоме бе свил уши и въртеше очи като обезумял. Животното не преставаше да пръхти, ужасено от тътена на тежките стъпки на халите. Йоме скочи и свали седлото, въжетата и денка си. Конят й се вдигна на задни крака и започна да рита във въздуха като луд.
Тя не виждаше спасение за животното. Тук в Подземния свят цареше абсолютен мрак, а конете не можеха да препускат в тъмнина.
Докато се питаше какво да направи, Бинесман също се смъкна от коня си, но остави седлото върху него, а свали само денковете и въжетата. След това откопча опаловата си игла и я закрепи за седлото. Накрая постави длан върху муцуната на сивия императорски боен кон и каза тихо:
— Докара ме, докъдето бе възможно, приятелю. А сега си потърси по-зелени поля.