Като силен порив на вятър долетя съскане.
Йоме го беше чувала и преди, когато магесниците на халите мятаха заклинанията си.
В пещерата плъзна тъмен облак от задушливи пари. Йоме усети очите й да пламват, сякаш я ослепиха с горещи въглени. Не посмя да поеме въздух, защото беше изпитала опустошителния ефект от заклинанията на магесниците дори на откритото пространство на бойното поле. В тясната пещера въздействието им щеше да е стократно по-унищожително.
„Мисли — каза си Йоме. — Габорн каза, че трябва да има изход. Но къде?“
Халата издърпа куката от пещерата, блъскайки я в една от стените. Прътът, дълъг трийсет стъпки и шест пръста дебел, се удари в лявата стена и откърти огромен каменен отломък.
Окуражена, халата завъртя ченгела и го тресна в другата стена.
— Разширява отвора! — предупреди Бинесман.
Чародеят изпусна дъха си и се принуди да поеме въздух. Отпусна се върху стената с пронизани от болка очи. Помъчи се да бръкне в джоба си за някоя лечебна билка.
Зелената жена понечи да се втурне напред, за да се сбие с халите, но той сложи ръка на рамото й.
— Не — спря я чародеят, изричайки с усилие дори тази единствена дума.
„Подът!“ — сети се Йоме. По него имаше следи от езерца, но не и от поток, през който водата да е изтичала. Все пак някога тя се бе просмуквала през някакво отверстие на пода. В него може би имаше някакъв скрит изход.
Тя скочи от тавана на пещерата от двайсетина стъпки височина и при удара ожули крака си. Заоглежда внимателно дъната на по-дълбоките дупки. Очите я смъдяха и тя обърса бликналите сълзи. Видя я в дъното на пещерата — малка пукнатина под ръба на подобното на кратер езерце, не по-дълга от стъпка и около два пръста широка.
Габорн се спусна към отвора на пещерата и съсече лапата на халата. В същия момент втори рицарски ченгел влетя през входа. Въпреки даровете на метаболизъм на Йоме й се стори, че прътът влетя с невероятна скорост. Габорн отскочи, но желязото рикошира и го халоса.
Ударът го запрати в стената.
— Убий халата! — викна Бинесман на вайлда.
Облегнал гръб на каменната стена и задъхан от отровния въздух, чародеят се опита да издърпа Габорн на безопасно разстояние.
Зелената жена се втурна напред и размаха железния жезъл във въздуха, изписвайки с върха му руна на сила.
Заби го в лапата на халата, при което се чу звук на съсечена плът. На всички страни се разлетяха парчета разтрошена кост. Чудовището изхриптя от болка, изпусна пръта и се заизмъква, но като че ли се заклещи. В момента друга хала не можеше да се приближи и да нападне.
Йоме грабна копието си и го тикна в малката пукнатина. Успя да откърти голям колкото ръката й каменен отломък. Копието проникна по-навътре. Тя се наведе и надникна. През отвора се виждаше друга пещера!
Усети, че се задушава. Дробовете й сякаш изгаряха, но не смееше да поеме въздух. Заудря с последни сили по камъка, за да разшири отвора.
Ейвран изпусна въздуха си и извика от болка:
— Помощ! Не мога да виждам!
Йоме не можеше да направи нищо за нея. Продължи да блъска камъка с копието, откъртвайки парчета калцит. Въпреки даровете на мускули, силите й бяха на привършване, а и върхът на копието се изтъпи и не вършеше добра работа.
Но тя продължаваше да блъска.
Нова хала се промъкна през отверстието на пещерата, грабна пръта и го метна навътре. Той халоса вайлда по глезена и го събори на земята.
Йоме удари още веднъж копието в камъка. Огромен къс калцит се откърти и падна надолу.
Пещерата зейна пред погледа й! Пътека от гладък камък се спускаше по склона и по-надолу се сливаше с коритото на пресъхнала река.
Повече не можеше да задържа дъха си.
Издиша и пое въздух.
Зловонните пари изгориха гърлото й и когато изпълниха дробовете й, сякаш чу командата на магесницата: „Ослепей!“
Вайлдът изрева яростно и запокити жезъла си. Той се тресна в стената и на всички страни се разлетяха каменни отломъци. Халата заотстъпва.
Йоме имаше чувството, че очите й ще изтекат. Не можеше да фокусира погледа си. Сякаш някой беше забил две ками в очните й кухини и ги въртеше. Дори дузината дарове на издръжливост не можеха да й помогнат да вижда.