ЛАСЕ БРАУН
ЛЕЙДИ КАЛИГУЛА
Бележка на автора
Exegi monumentum aeri perennius
Regalique situ piramidu altius
Non omnes moriar.
Издигнах си паметник по-дълговечен от медта,
по-висок от царствените пирамиди.
Не ще умра съвсем.
Ако търсите да прочетете някоя сензационна история в свободното си време, обещавам ви да получите от тази книга много повече от това, за което сте си мислили, че плащате, но се налага да ви дам няколко предварителни съвета.
ПЪРВО: Дръжте "Лейди Калигула" далеч от децата и малолетните тийнейджъри, както правите със силните лекарства, и много внимавайте, когато я давате или показвате на възрастни, които са прекалено консервативни, склонни към сърдечни проблеми или зле информирани за разточителствата на древния свят.
ВТОРО: Ако искате да се насладите изцяло на "Лейди Калигула", започнете от първата глава и четете наред... Не прескачайте. Ще изгубите нишката, която свързва събитията, и ще извлечете много по-малко удоволствие, отколкото ако я четете както съм я написал.
ТРЕТО: Прочетете цялата бележка на автора, както и двете кратки есета в Приложението. Тъй като "Лейди Калигула" ще ви пренесе 2000 години назад във времето, важно е да знаете някои основни факти за римската култура, религия и начин на живот, а също така съм превел някои латински термини на съвременен език.
ЧЕТВЪРТО: В края на книгата ще намерите моя РЕЧНИК. Съдържа около 290 думи и фрази, с които можете да правите справка не само за да разберете как се превеждат от латински, но и за да обогатите знанията си за гръко-римската митология и за политическите и философските прилики между древния и съвременния свят.
Преди да потънете в романа ми, искам да ви кажа, че написах "Лейди Калигула" с определена цел – да предложа на читателите си вълнуващ разказ за онзи възбуждащ период от човешката история, който е незасегнат от християнския морал.
Монотеистичната традиция, доминираща в съвремието ни и влияеща върху всички аспекти на нашия живот, просто не е съществувала под никаква форма по времето на Калигула. Никой не е размахвал Библията и не е крещял "Грях!" в името на един-единствен Бог, защото в по-литеистичните религии и митологии на гръко-римската цивилизация не е имало нито Библия, нито грях, нито единствен бог.
Понятието за грях е било непознато, а разкаянието – напълно ненужно. Божиите заповеди не били такива освен за незначително малцинство от евреи, живеещи в отдалечено кътче на Римската империя. Стотиците култури, съществуващи в Pax Romana (Римския мир), имали стотици различни религии, отличаващи се с богато въображение. Всеки бил свободен да избира един или друг бог или богиня, дори всичките наведнъж, ако така предпочита. Никоя религия не се смятала за по-висша от другите.
По времето на император Калигула вече били извървяни първите гигантски крачки към създаването на западната цивилизация. Те били направени 3000 години преди него – от Шумер до Египет, от Вавилон до Персия, от Гърция до Рим. Построени били фантастични паметници, градове, пътища, мостове и канали, била създадена прекрасна поезия, безпрецедентни образци на изкуствата, подвластни на всички музи, положили се основите на законодателството, търговията, гилдиите, политическите институции и организираните общества, като през всичкото това време не се появила никаква необходимост от един-единствен Бог, нито от Божии заповеди.
А сега внимавайте:
В античността сексът не е бил грях!
Не съществувала идеята, че сексът за удоволствие е греховен, лош, неправилен и неморален! Нито един проповедник, учител или родител не изливал гнева си върху деца и възрастни и не им нареждал да контролират сексуалните си импулси! Хората от онова време биха се изсмели на такава глупост!
Като повечето живели тогава люде, и римляните започвали да правят секс много млади, защото се развивали по-рано от съвременните деца. Понякога се любели с братята и сестрите си или с роднини, често съвсем открито по време на банкети, понякога дори с животни.
Фантазиите им били изпълнени с цели кохорти богове, полубогове, герои, нимфи, сатири и магьосници, които се отдавали на всякакви сексуални разточителства до пълна самозабрава.
Описанията на тези легендарни митологични образи били достъпни за всички без ограничения. Навсякъде можели да се видят рисунки, фрески, статуи, предмети и театрални произведения, изобразяващи напълно голи жени, фалоси, еректирали пениси и недвусмислени сексуални сцени.