– Искате ли да надникнете по-отблизо, генерале? – подкани го Лесбия.
– Да не се боите, че ще повлияете на бойния ни дух, императоре? – попита Агрипинила, обърна глава и направи гримаса.
Калигула ги ощипа по сладките задничета.
– Ох! – извика Лесбия.
– Ха! – присъедини се сестра ѝ.
– Достатъчно – заяви Калигула и дръпна полите им надолу. Двете възбудени момичета се обърнаха и си намигнаха.
– Няма да стане! – опънаха се те и разлюляха бедра.
– Трябва да работя, малки чудовища – каза отбранително Калигула.
– Как се осмеляваш да работиш в навечерието на Рождението на слънцето? – сопна се Агрипинила и пак направи гримаса.
– Подготвили сме празнична вечеря в частната ти трапезария с най-хубавия помпейски гарум, който може да се купи с пари, със свещи и всичко както си трябва – обяви Лесбия, изкушавайки императора с пикантния солен рибен сос, който римските лакомници обожаваха.
– Но можеш да забравиш за нашия пир, ако не искаш да играем на Veni, vidi, vici! – заяви Агрипинила.
Двете момичета се отдръпнаха като две тигрици, готвещи се за скок. Играта се състоеше в бърза атака срещу врага, в този случай Калигула, който играеше ролята на цар Фарнас, чиято огромна армия Юлий Цезар разбива за по-малко от два часа при Зела (съвременна Централна Турция) и след това изпраща писмо с прословутите си думи "Дойдох, видях, победих".
Докато барабанчиците въртяха инструментите си, Лесбия и Агрипинила нападнаха Калигула с римски бойни възгласи. Той винаги се бе държал приятелски с двете си малки сестри, опита се да ги отблъсне, но без успех. Те го повалиха на леглото, бързо го възседнаха и го принудиха да се предаде, като го гъделичкаха с мечовете си играчки.
– Печелите! Печелите! – съгласи се Калигула, извивайки се като змия в огън.
Двете момичета потриха голите си чатали – Лесбия в лицето му, а Агрипинила в корема му. Нададоха победни викове и изкрещяха: "Дойдох, видях победих", докато си сменяха местата, и го накараха да опита младите им, но вече покрити с мъх вулви.
Продължиха да си играят в леглото, скачаха нагоре, надолу и около големия си брат, крещяха и събличаха военните си униформи.
– Време е да оберем трофеите! – викаше Агрипинила.
– Да си вземем плячката, легионери – ревна след нея Лесбия.
Отпуснаха се до него, разтвориха и притиснаха ръцете и краката му с телата си, започнаха да гризат зърната му и гледаха как "трофеят" расте между краката му. Докато си разменяха коментари, толкова цинични, че се употребяваха само от легионерите, двете момичета го галиха, стискаха и чесаха, докато започна да моли за милост.
След това с помощта на две робини взеха вана в личната баня на императора. Калигула се радваше на веселата компания на сестрите си, които се смееха и се пръскаха с вода. Двете млади принцеси не спираха да се шегуват с глупавите си роднини – като чичо им Клавдий например, който беше любима мишена за закачките им, защото куцаше и заекваше като папагал по време на публичните речи. Докато робините подсушаваха телата им и ги подготвяха за вечерята, Лесбия и Агрипинила разсмяха Калигула до сълзи, докато се правеха на строги и сериозни преторианци, имитирайки Акилий Требелий, който според Лесбия имал толкова малък пенис, че Друзила се нуждаела от някой от инструментите на Архимед, за да го намери и изяде като малка, малка стрида. Шегуваха се и се забавляваха, докато сервираха вечерята.
Продължиха да се подиграват с глупави приятели и консервативни сенатори. И двете момичета се напиха с хиоско вино и нападнаха Калигула с целия си девичи ентусиазъм. Когато и той се напи, престана да се съпротивлява и сестрите му отново се възползваха от него.
На удобната си лектика – голяма носилка, носена от осем роби – Друзила стигна до палата на Месалина на Авентинския хълм. Беше простила на Октавия и я бе взела със себе си.
Елегантният палат на рода на Валериите бе препълнен с триста гости, най-вече млади мъже и жени в живописни екзотични костюми, накиприли се специално за най-дивия пир в навечерието на Деня на слънчевото рождение. Бяха се изтегнали на кушетките за хранене в огромната централна зала или отиваха да се срещат с приятели и любовници в други стаи. За случая родителите на Месалина бяха оставили имението изцяло на разположение на неомъжената си дъщеря, а те заминаха за празниците за Галия Нарбоненсис (днешната Френска ривиера). Прислужваха около петдесет роби, а иберийски музиканти забавляваха присъстващите с весела музика, свирена на цимбали, обои и лири.
Валерия Месалина, която беше две години по-млада от братовчедка си Друзила, бе смятана за най-красивото момиче в Рим. Беше висока към метър и осемдесет и пет, с гарвановочерна коса, откриваща отляво лицето със съвършен овал. Имаше големи сини очи, чийто поглед разтопяваше сърцето на всеки мъж, големи обли гърди с вечно настръхнали зърна, които стърчаха под тъканта на всяка нейна дреха. Месалина излъчваше чувственост от всяка пора на кадифената си средиземноморска кожа. Тъй като бе твърдо решена да се отдаде до забрава на всеки, който имаше мъжеството да я доближи, нямаше съпернички в полето на насладите.