Само по фини сандали с високи токове, тя се промъкна покрай мъжете, наслади се на ласките им и след това се обърна към Муций.
– Не се ли закле, че ще ме оставиш сама? – припомни му с подигравателна усмивка.
Гладиаторите възликуваха и вдигнаха наздравици в чест на Венера, Бакхус, бога на виното и разврата, както и на Приап, бога на вечната ерекция.
Муций се поклони и започна да се оттегля заднешком към стълбището. Месалина седна в скута на трака и го целуна така, както само една страстна любителка на мъжете може. Муций въздъхна дълбоко и изчезна.
Като видя сводника да идва към стълбището, Октавия бързо се скри зад ъгъла.
Муций прекоси първия етаж на таверната и се шмугна в кухнята. Ромул го последва.
– Имаш ли злато? – попита собственикът на таверната, който имаше право на дял от заработката на Муциевите проститутки на това място.
– Да, отвори шкафа – отвърна сводникът.
Ромул отвори шкафа, в който държеше най-различни дървени сандъчета на партньорите си. Муций взе от него ключа, отвори най-голямото ковчеже и бръкна в джобовете си, за да прехвърли в сейфа всичкото злато, което получи от гладиаторите за услугите на Месалина.
– Май доста струва младата принцеса, а, Муций? – подхвърли Ромул, чиито информатори вече му бяха донесли за сделката с Месалина.
– Да, но си дръж устата затворена, разбра ли?
– Защо? Не виждам нищо лошо в това жените да се забавляват – отвърна Ромул. – Плебеи или патриции, всички имат право да се изчукат както си пожелаят.
– Знам, знам... Просто искам да избегна прекаленото търсене.
Ромул се съгласи. Муций заключи сандъчето и увери приятеля си, че ще му даде дела на другия ден.
Върна се в таверната, повика две от робините си и им нареди да се навъртат и да наблюдават Месалина, като останат незабелязани. След това се смеси с тълпата и завърза разговори с конекрадците за клиенти и трикове.
Октавия наблюдаваше Муций от входа на дрешника, но не можеше да чуе какво говори.
Октавия бе дъщеря на богат римски сенатор, обвинен от император Тиберий в измяна, който се самоуби, когато тя беше само на седем годинки. Семейството ѝ загуби всичкото си богатство и момичето беше продадено за робиня на Акилий Требелий, който по-късно пък стана един от любовниците на Друзила. След смъртта на Тиберий Друзила убеди брат си да назначи Акилий за трибун на преторианците, високоуважаваните лични телохранители на императора. В знак на благодарност той дари осемнадесетгодишната Октавия на имперската принцеса.
Понякога младата робиня бе предоставяна за сексуални услуги на приятелите и клиентите на Акилий, но никога не ѝ бяха харесвали бързите сношения, които римляните правеха с робините.
Въпреки че физическите данни на Октавия можеха да предизвикат у мъжете същата страст, каквато те изсипваха върху свободните жени на империята и свободните проститутки от всички нива, нашийникът ѝ показваше, че е робиня още от пръв поглед. По закон на римските роби и робини им бе забранено да флиртуват, съблазняват и дори да имат любовници без разрешението на господаря.
Но пък римската традиция повеляваше, че по време на Сатурналиите, и особено в Деня на слънчевото рождение, всички роби автоматично получават същите права като господарите си. И докато по-младите от тях се възползваха, Октавия знаеше от опит, че какъвто и мъж да срещнеше на светия ден, тя винаги щеше да бъде възприемана и сексуално използвана като робиня. През десетте години, през които бе принадлежала на Акилий, тя така и не бе разбрала, че жената може да достигне гаудиум – разтърсващия екстаз на всички сетива. След като беше дарена на Друзила, видя новата си домина да свършва сама и се опита да мастурбира вечер като си легне, но не успяваше да почувства никакво удоволствие, освен когато Друзила я наказваше с камшик. Силните шибания по малките ѝ гърди или по тесния заоблен ханш провокираха моментални тръпки в гениталиите ѝ, които се превръщаха в странно усещане за удоволствие, каквото никога не бе почувствала с мъж.
Когато Муций се смеси с тълпата, след като предаде Месалина на гладиаторите, Октавия бе притисната в ъгъла от трима мъже. Те започнаха да я галят през туниката. Остави ги да го правят известно време, просто защото искаше да е любезна, но те бяха толкова скучни, та реши, че ще е загуба на време да се поддаде на свалките им.
– Достатъчно... – промърмори тя, като стисна краката си, за да не позволи на ръцете им да се промушат под препаската ѝ.
– Какво ти е, сладурче? – попита единият от тях. Не можеше да повярва, че някоя жена доброволно ще се откаже от сексуален контакт.