Най-накрая Муций я извлачи настрани от величественото животно. Разрошената Ладиса изви шия към разлигавената му уста и я целуна отново и отново. Сводникът знаеше, че опиатът, който бе стимулирал сетивата ѝ и бе пробудил приспаните ѝ сексуални влечения към конете, вече я пускаше. Но връщането към реалността минаваше толкова гладко и стабилно, че Ладиса изобщо не осъзна, че бе провокирана да прегръща Инцитатус от временна загуба на контрол, предизвикана от наркотик. Тъкмо обратното, всеки миг от живописното ѝ сношение с любимия ѝ жребец беше ясно запечатан в паметта ѝ и щеше да остане там завинаги.
Муций се приближи към нея със сюнгер и купа вода в ръце.
– Най-добре да оставим Инцитатус да се съвземе, ваше височество. Предстои му дълъг път, забравихте ли?
Ладиса не чу последните му думи за заминаването на Инцитатус, но се съгласи да остави своя жребец да си почине. Безгрижно вдигна ръце, разтвори крака и остави Муций да измие тялото и лицето ѝ, като оценяваше съвестното му старание.
– Ти си наистина добър с мен, Муций Регулат – каза тя и го целуна леко по челото. – Оценявам това, което направи за мен. – Не помнеше, че сводникът я бе обладал отзад, но за Муций това бе съвсем естествено, тъй като всичките ѝ сетива тогава бяха фокусирани върху кунилингуса, който ѝ правеше Инцитатус. Но и по-добре, че не помнеше как той се възползва от нея, защото Муций искаше да запази приятелството им.
След като приключи с педантичното измиване, ѝ помогна да се облече. Ладиса му се усмихна:
– И каква цена искаш за твоето безценно съкровище? .
Муций поклати глава.
– Не мога да го направя, ваше благородие.
– Не приемам отрицателен отговор – заяви тя с бритска решителност.
Муций закрачи из помещението замислен.
– Хайде, назови цена – настоя тя.
– Пазарната цена на Инцитатус е много висока...
– Колко висока?
– Повече от един златен талант (около 400000 долара по днешни стойности), ваше сиятелство.
– Ще ти дам два таланта, става ли?
Муций се поклони. Беше много повече, отколко бе очаквал.
– Можете ли да платите такава сума без разрешението на баща си?
– Разбира се. Наследих цялото богатство на баба си, когато тя почина преди две години...
– На колко сте години, ако мога да попитам?
– Не се тревожи, Муций. Навърших осемнайсет миналия октомври.
Византиецът хвърли поглед към Инцитатус, който си почиваше в яслата си. Очите му се насълзиха.
– Не е ли прекрасен? – попита с дрезгав глас, като се направи, че искрено обича този кон.
– Добре, Муций. Ще добавя още един талант, за да успокоя болката ти.
Муций взе ръката ѝ и я целуна. След това тя го накара веднага да напише договора. Той извади от джоба си малък комплект за писане с мастило, стилус и два малки свитъка. Седна на една маса и състави контракт за покупко-продажба и нареждане към банката на Ладиса да позволи прехвърлянето на три златни таланта в неговата банка в Гадес (днешен Гадикс, Испания). След като го подписаха, тя пъхна безценния документ в ботуша си, след това изтича при Инцитатус и го прегърна, обещавайки му да остане при нея вечно.
3.
Когато Муций и Ладиса излязоха от конюшните, тълпата в таверната продължаваше да се весели бурно в чест на бритската принцеса. На сцената няколко танцьорки и акробати се редуваха да забавляват пируващите, а музикантите свиреха на ударни инструменти бавен, но обсебващ ритъм.
На втория етаж Месалина откри нови чувствени стимулации, като танцуваше гола в скутовете на гладиаторите. Тъй като всички бяха по полички, но без препаски, нейният танц слабини в слабини накара поличките им да щръкнат, така че усети голите пениси на всичките си партньори да се подуват към чатала ѝ. Целуваше всеки един страстно по устата, галеше косматата си подмокрена вулва във втвърдените им ментули и им казваше, че е влюбена в тях.
И това си беше самата истина. На седемнайсет сърцето ѝ бе меко като кожата ѝ. Рангът и достойнството я задължаваха да споделя радостта от живота с всякакви хора, защото боговете я бяха надарили с физика, която нямаше равна, и въображение без граници. Не ѝ се струваше редно да съсредоточава вниманието си само върху неколцина избраници, като ги преценява според статуса, външността, постиженията или силата, а да лишава всички останали от прегръдките си. Не би позволила никога на един-единствен човек да я откъсне от света! Никой няма да успее да укроти естественото ѝ желание да развихря фантазията си и да изживява копнежите си!