– Заведете ме в стаята отзад... – промърмори седемнайсетгодишното момиче с дрезгав глас, когато усети, че моментът е настъпил. Гладиаторите я вдигнаха над главите си и я понесоха към задната стая като плячка, която току-що са спечелили в битка.
Поставиха я на ниска, покрита с килим платформа и проникнаха в нея отвсякъде. Месалина се мяташе, после застана на четири крака. Някои от мъжете се пъхнаха под нея. Тя се търкаше във възбудените им тела, галеше ги, сграбчваше стърчащите им членове, а техните пръсти и усти намираха най-разнообразни начини да усилват възбудата ѝ. Някой я яхна и започна да я пляска по прекрасните задни части, да дърпа косата ѝ. Друг я лижеше отзад, трети – където успее да я докопа. Захапванията им я подлудяваха от страст. Легна по гръб, разтвори крака и сви колене към раменете си, молейки мъжете да я любят. Но гладиаторите още не ѝ се бяха наситили и не бързаха да се поддадат на желанията ѝ. Въртяха таза ѝ в кръг, сякаш беше център на въртележка и така всеки един от мъжете имаше възможност да достигне с уста невероятния ѝ клитор, да го оближе, смуче и хапе. Бяха като глутница кучета около една-единствена кост.
Нямаше милост за младата Валериева принцеса. Всички атакуващи лъстиви дяволи, които нямаха достъп до еректиралия пулсиращ клитор смучеха едновременно зърната ѝ и все още не можеха да повярват, че такава богиня е слязла от Олимп специално за тях. Виковете ѝ бяха заглушавани с целувки. Вълните на клиторния ѝ оргазъм се отляха в дълбините на вагината ѝ и създадоха напрежение, което можеше да бъде уталожено само със сношение с всички подлудени гладиатори.
Внезапно погледът ѝ се спря върху очите на млад рус мъж на нейната възраст, който току-що се бе присъединил към групата на Лотар. Сърцето ѝ заби силно. Лицето му беше като на младия бог Ерос. Тя протегна ръце. "Ела тук..." Другите разбраха. Уважиха избора ѝ и леко се отдръпнаха. Красивият младеж се приближи и се наведе над нея, без да сваля очи от нейните нито за секунда. Тя го дари с най-топлата прегръдка, която някога си бе представял, че жена може да даде на мъж. Устните им се срещнаха и отвориха като розови цветове сутрин. Целунаха се сякаш и двамата го правеха за първи път. Колкото повече изследваха телата си, толкова по-силно биеха сърцата им.
– Как се казваш? – промълви тя.
– Аз съм готът Горан. А ти?
– Валерия... Месалина – каза тя нежно и опари дробовете му с неустоимия си дъх. – Искам да те видя пак и насаме – прошепна в ухото му.
Дъхът му спря.
– Къде мога да те намеря?
– Три дни след Нова година, в дома ми на Авентин. Питай за мен в околността. Те ще ти покажат къде... – пророни тя почти останала без дъх в ухото му.
– О, Месалина... Аз съм...
– Шшшт, знам, Горан... И аз се чувствам като теб.
Притисна таза си към слабините му, докато той влезе в нея. На него му се стори, че твърдият му пенис се мушна в кадифена ръкавица. Беше мека и сладка като мед. Прегръщаха се, целуваха се и правеха секс с такава радост и взаимност, че вървяха към върха сякаш единият беше сянка на другия и се движеха според положението на слънцето и извивките на маршрута, но винаги в неделима връзка, която с всяка минута ставаше все по-силна, докато накрая избухна и любовта се превърна във великолепно физическо изживяване.
Когато свърши с Горан, Месалина му се усмихна.
– Гледай ме сега... – прошепна тя в ухото му, изправи се и започна да танцува около Лотар и останалите, които я бяха наблюдавали досега притихнали благоговейно.
Месалина започна да пляска с ръце и мъжете също запляскаха, докато тя отриваше бедра във всеки един от тях.
– Не съм ви забравила, лоши момчета, да знаете... – заяви и облиза устни. – Само още повече се разгорещих!
Горан отстъпи назад. Тя притисна буйната растителност на пубиса си в лицето на Лотар. Той заблиза капещата ѝ вулва и пое клитора ѝ между дебелите си устни.
– Хайде, накарай ме да викам! – промълви тя.
Мъжете полудяха. Започнаха да я бутат един към друг.
Главата ѝ се замая. Енергията, извираща от тази демонстрация на мъжко превъзходство – или пък може би беше надигането на архетипната женска сила, – се извиси до опасни нива. Горан наблюдаваше сцената известно време и клатеше отчаяно глава, след това избяга, неспособен да понесе неизбежното похищение.