~ ~ ~ ~ ~
Нимфи – всеки вид по-маловажни женски божества, малко под ранга на богини. Те не са безсмъртни, но живеят много дълго време, като остават винаги млади и красиви; обитават горите, планините и водите на моретата, реките и езерата. Повечето време се разхождат голи и палуват със сатирите и други последователи на Дионис, бога на виното и екстаза, наричан Бакх (Вакх) от римляните, който бил много специален бог за нимфите. По време на вакханалиите повечето от тези божества били много мили с хората и много мъже и жени имали прекрасни любовни връзки с тях. Нимфа е името, с което по-специално се наричат божествата, живеещи в горите, наядите са нимфите на течащата вода, изворите, реките, фонтаните и т.н. Морските нимфи – като Тетида, майката на прочутия гръцки воин Ахил – са наричани нереиди, а планинските нимфи – ореади.
Една от най-прочутите истории за нимфи е легендата за Ехо. Красивата планинска нимфа разсърдила богинята Хера (Юнона), вечно ревнивата съпруга на Зевс (Юпитер), като я увлякла в разговор и така ѝ попречила да следи любовните афери на Зевс. Когато Хера разбрала, че е изгубила следите на съпруга си, наказала Ехо, като я лишила от реч – нимфата можела единствено да повтаря последните думи на друг човек. По-късно Ехо срещнала красивия Нарцис. Сина на речния бог Кифис и нимфата Лириопа, и се влюбила в него. Той обаче я отхвърлил, защото тя непрекъснато повтаряла последните му думи без да може да каже свои собствени. Най-накрая от нея останал само гласът ѝ, повтарящ последните думи на другите хора. Отхвърлянето на Ехо обаче предизвикало гнева на боговете, тъй като Нарцис все повече не можел да търпи други хора освен самия себе си и отхвърлял дара на любовта, независимо кой му го предлагал. За наказание боговете накарали Нарцис да се влюби в самия себе си – той така се омаял от отражението си във водите на дълбоко езеро, че накрая паднал в него и се удавил. Психолозите използват термина "нарцисизъм", за да означат състоянието на крайно самомнение, типично за незрелите емоционално личности.
~ ~ ~ ~ ~
Нони (Nonae) – Ноните са седмият или деветият ден на всеки месец. За да улесни читателите, авторът използва термина за означаване само на деветия ден от месеца.
~ ~ ~ ~ ~
Нундинум (nundinum, мн. ч. nundina) – в превод: отнасящия се за деветия ден – римската седмица, състояща се от осем дни, преди деветия – пазарния ден.
~ ~ ~ ~ ~
Овация (ovatio) – висока почест, присъждана от сената на римските пълководци победители, чиито победи обаче не отговарят на стриктните изисквания за присъждане на триумф. При овацията се принасят в жертва овце (ovis), вместо белите бикове, които се жертват при триумф. С изключение на тази разлика, овацията включва всички останали черти на триумфа – парад на войската, на плячката и на пленените врагове.
~ ~ ~ ~ ~
Один – бог от митологията на северните келти и готи, идентичен с Юпитер.
~ ~ ~ ~ ~
Океан – името на бога на океана (Атлантическия) отвъд Стълбовете на Херкулес, т.е. Гибралтарския проток.
~ ~ ~ ~ ~
Олисбос (olysbos) – изкуствен полов член, направен от запълнена кожа, който се използвал за дефлорация на малки момичета или за разширение на вагините на млади жени преди сватбата, както и от лесбийките, жените от остров Лесбос, за самозадоволяване. Гръцкият остров Лесбос дава името на лесбийките (хомосексуалните жени), защото е бил родното място на поетесата Сафо (около 600 г. пр. н. е.), която ни е оставила прекрасни поеми, вдъхновени от любовта ѝ към младите момичета от нейния пансион. Макар че произходът на термина "олисбос" ни насочва към Лесбос, Сафо гордо твърди, че никога не е използвала олисбос, за разлика от обитателките и собственичките на други девически училища. Тя предпочитала да доближава девойките с нежни целувки и да ги обучава на изкуството на любовта единствено чрез истинската същност на своето тяло, устни, език и пръсти.
~ ~ ~ ~ ~
Опидум (oppidum, мн. ч. oppida) – римска укрепена крепост, град.
~ ~ ~ ~ ~
Опидум Убиорум (oppidum Ubiorum) – в превод: град на убите; латинското име на селище, изградено от галско-германското племе уби на западния бряг на река Рейн в днешна Германия. Първоначалното селище е завладяно от Юлий Цезар около 56 г. пр. н. е. Калигула променя името му на Колония Агрипина. Днешното име на града – Кьолн – произлиза от латинското му име.
~ ~ ~ ~ ~
Опиевият хълм (mons Oppius) – един от римските хълмове в територията на помериума. На него Нерон издига прочутия си Златен дворец (Domus Aurea).