Използването на жените робини като сексуални партньори не е особено уважавано от римските мъже. Сексът не е грях и римските жени са склонни да имат много любовници. Проституцията е широко разпространена и добре приемана от обществото. Тя е контролирана от гилдията на проститутките и по правилата на гилдията никоя робиня не може да стане лупа или меретрикс. Версията, че римляните насилват момичетата робини като похотливи свине, е просто една от многото легенди, широко разпространявани от монотеистичните фанатици през Средновековието. През това време църквата ожесточено напада нравите на древния Рим, за да оклевети славните гръко-римски богове и богини, които все още са популярни сред народа, въпреки широко прилаганите мъчения и масови убийства от страна на новите "моралисти". Те прилагат всевъзможни методи, за да победят конкурентната политеистична вяра. В днешно време подобни клеветнически лъжи продължават да се изливат върху наивните и невежи маси чрез телевизията и филмовата индустрия, които работят непрекъснато в подкрепа на тоталитарния възглед за света, налаган от монотеистичните религии. Съвременните жени са толкова сексуално потиснати от системата, че подсъзнателно мечтаят (сънуват) да бъдат поробени и "насилени за секс" само за да имат шанса поне малко да задоволят сексуалните си нужди. Психоаналитиците и сексолозите съобщават, че фантазията за поробване и насилване е номер едно сред женските сексуални фантазии.
~ ~ ~ ~ ~
Ромул и Рем (Romulus, Remus) синовете близнаци на Рея Силвия, дъщерята на царя на Алба Лонга, град, разположен на бреговете на река Тибър, на около 30 километра северно от бъдещия Рим. Рея Силвия, която била красива млада жена, станала любовница на бог Марс (бога на войната) и се срещала с него всяка нощ в гората; малко след като забременяла обаче, бог Марс изчезнал. Междувременно лошият чичо на Рея Силвия, Амулий, узурпирал трона на баща ѝ. Когато Рея Силвия родила близнаците, Амулий ги сложил в кошница, направена от клоните на плачеща върба, и ги хвърлил в река Тибър. Кошницата плавала по реката и се спряла в клоните на една смокиня, на 30-тина километра оттам, в подножието на Палатинския хълм. Една вълчица открила момчетата, отнесла ги в своята пещера и ги кърмила в продължение на една година. Един ден, докато близнаците си играели с другите вълчета, овчар на име Фаустул и жена му Ака Ларенция ги намерили, взели ги със себе си и ги отгледали с любов, тъй като знаели от анцилите на Рея Силвия, че това са синовете на принцесата. Когато двете момчета пораснали, събрали банда от млади латински воини, отстъпници и избягали роби, и свалили от власт злия Амулий.
След като качили дядо си отново на трона на Алба Лонга, Ромул и Рем се върнали в пещерата на вълчицата на Палатинския хълм и решили да основат там нов град за себе си и своите изпаднали другари, които избрали Ромул за цар. Както било обичайно, младият цар взел един плуг, впрегнат с два бели вола, и изорал периметъра на града, който нарекъл Рим (Roma) по името си. Междувременно Рем бил доста нещастен, защото се чувствал изолиран. След като първите дървени стени на Рим били вдигнати и осветени, Рем ги прескочил и предизвикал брат си на дуел, при който Ромул убил Рем пред лицето на новите "римляни". След като латинските воини откраднали сабинските жени, новият град започнал да се развива и Ромул управлявал дълги години. Когато бил на около 50 години, Ромул отишъл на лов в Козите блата на западния бряг на Тибър и бил настигнат от страшна буря. Когато народът разбрал, че царят им не се е прибрал у дома, стотици римляни тръгнали да го спасяват, но не могли да го намерят нито жив, нито мъртъв. Изчезването на Ромул било възприето като чудо – смятало се, че бог Марс го е взел при себе си и го е направил безсмъртен, По-късно Козите блата са наречени Марсово поле (Campus Martius) в чест на това чудо. От това време насетне Марсово поле става място, където римляните се упражняват в изкуството на войната; тези занимания са главната причина Рим да стане най-великата сила на света.
~ ~ ~ ~ ~
Ростра, рострум (rostra, ед. ч. rostrum) – рострумът е дървеният нос на военните кораби, укрепен с желязо, който се използвал да се удрят и пробиват чуждите кораби. След великата морска победа над флота на волските (Анциум, 338 г. пр. н. е.) консулът Гай Мений сваля рострите на победените кораби и ги изпраща в Рим. Там те са поставени зад трибуната на говорителя в сградата на комицията – събранието на плебеите, издигнато в северозападния край на форума. От този момент нататък ораторската трибуна е наричана ростра. Други консули и пълководци последват примера на Мений и запълват стените на трибуната с пленените вражи ростри. Когато стените се покриват напълно, взетите от вражеските кораби ростри при велики морски победи се поставят на високи колони, издигнати около рострата.