~ ~ ~ ~ ~
Река Рубикон – река, която тече от Апенините, от запад на изток, към Адриатическо море в района на Римини. Реката е северната граница на същинската Италия, която не включвала Северна Италия, наричана Цизалпийска Галия (Галия отсам Алпите). Река Арно, която тече от изток на запад от Апенините през Флоренция и Пиза почти успоредно на Рубикон, е северозападната граница. Рубикон е известна и днес с израза "да пресечеш Рубикон" в чест на Юлий Цезар, който взема историческото решение да пресече Рубикон със своя Тринайсети легион – Гемина – и на 16 декември 50 г. пр. н. е. навлиза в същинската Италия. (Някои историци смятат, че това е станало около месец по-късно – на 10 или 11 януари 49 г. пр. н. е.). Тъй като на никой римски пълководец не е позволено да влиза в Италия с римска войска без разрешение на Сената (каквото Цезар нямал), решението му го превръща автоматично във враг на държавата. Римският народ обаче обожавал Юлий Цезар – покорителя на галите – като най-великия герой в римската история и избухналите народни въстания срещу Сената (контролирани от шепа корумпирани политици – "добрите") му проправят пътя към Рим. Политическите му противници напускат панически Рим и отпътуват за Гърция, като оставят града и всички римски съкровища на войските на Цезар. Година по-късно Цезар се придвижва към Гърция заедно с легионите си и при Фарсала побеждава армията на "добрите", начело на които бил съперникът му Помпей Велики (29 юни 48 г. пр. н. е.), а след това е избран за доживотен диктатор. Следователно пресичайки Рубикон, Цезар слага край на Републиката и полага началото на новия императорски Рим. Изразът "пресичам Рубикон" се използва и днес в различни езици, за да означи смело, решително поведение без връщане назад. След като пресечеш Рубикон, единствената ти възможност е да се биеш за победа, или да умреш, опитвайки се да я постигнеш.
Винаги споменавам като анекдот историята за варовиковия мост, построен от Юлий Цезар през Рубикон, който може и днес да се види Край Римини. Няколко месеца преди края на Втората световна война немските войски се оттеглят от Италианския ботуш под натиска на Съюзниците. След като преминават Рубикон от юг към север по Цезаровия мост с дузина танкове и камиони, немците минират историческия мост с ТНТ и се опитват да го взривят, за да забавят настъплението на противниците си. Но 2000-годишният мост издържа експлозиите и остава почти изцяло непокътнат за войските на Съюзниците, които го прекосяват със своите танкове и камиони с огромно изумление и благодарят на Цезар за фантастичната издръжливост на моста. През 60-те години италианците изграждат модерна магистрала в района и нов, по-модерен мост над Рубикон. Няколко седмици по-късно обаче мостът се срутва и трафикът отново трябвало да бъде пренасочен към Цезаровия мост, докато новото съоръжение бъде построено наново.
~ ~ ~ ~ ~
Сабинянките, сабинските жени – жени от древното племе сабини, обитаващо хълмовете източно от река Тибър. Сабините воюват с римляните, когато Рим бил още малък град, после стават съюзници и през 268 г. пр. н. е. получават пълни граждански права. Римляните вярват, че сабинските жени са особено "горещи" и страстно желаят любовта на чужденците. Причина за това вярване е легендата за отвличането на сабинянките – "raptus Sabinarum", която днес често е превеждана погрешно като "Изнасилването на сабинянките". Според римския историк Ливий (64 г. пр. н. е. – 17 г. сл. н. е.) първите римляни били просто банда от млади латински мъже, които избягали от различни градове, за да се присъединят към Ромул, основателя и първия цар на Рим. Тъй като те на практика били само мъже и нямали никакви жени, Ромул поканил съседите им – племето сабини – на празник, който завършил с отвличането на сабинските момичета от римляните. След това римляните веднага правили секс със сабинянките и се оженили за тях, за да може новото племе да има скоро поколение и новата римска раса да бъде продължена.