Чрез акупунктура могат да се лекуват мъжка импотентност или женска аноргазмия (неспособност за сексуално удоволствие; липса на гаудиум). Всъщност жената може да получи оргазъм като директно следствие на тази процедура. В телевизионния филм "Биография", посветен на принцеса Грейс Монакска – бившата актриса Грейс Кели, – излъчен по Bravo Channel (Лос Анджелес, август 1999 г.), една французойка твърди, че е била свидетелка на най-невероятния женски оргазъм, предизвикан от "сексуална акупунктура".
Шест месеца преди да намери смъртта си в автомобилната катастрофа, случила се на 13 септември 1982 г., принцеса Грейс (52-годишна по това време) се замесва в култа на "Слънчевите тамплиери". Ритуалите на култа се провеждат в средновековен замък в Южна Франция, подробно показан във филма. Един ден принцеса Грейс е поканена в замъка от своя приятелка и заведена в специална стая заедно с въпросната французойка, която става свидетел на случилото се. В тази стая принцесата била напълно съблечена и поставена да легне гола на омекотена маса с отворени бедра, като краката ѝ са вдигнати на нещо подобно на гинекологичен стол. После, по думите на свидетелката, на принцесата била приложена "сексуална акупунктура".
Няколко игли били поставени във и около гениталиите и по други ерогенни части на тялото ѝ. "Терапевтът" въртял иглите, докато принцесата постигнала силен оргазъм, който тя демонстрирала чрез характерни стенания и възгласи на удоволствие. Свидетелката уточнява, че след продължителната стимулация с иглите малко след първия оргазъм Грейс получила още един, и то по-силен. Тъй като акупунктурата била предназначена единствено за да подготви принцесата за "инициационния" ритуал, свидетелката твърди, че след това Грейс пила питие със силен афродизиак и била отведена в огромна зала, където около 12 "слънчеви рицари тамплиери" участвали в главния ритуал.
Гола, в състояние на делириум и едвам ходеща на краката си, принцесата била поставена на специален олтар под светлината на факли. Няколко млади мъже правили секс с нея дотогава, докато можела да понесе. Свидетелката, която била изведена от стаята, след като първият мъж се съвкупил с принцесата на олтара, не можела да види какво се случва с Грейс, но чувала нейните възгласи на удоволствие в следващите няколко часа. Документите доказват, че няколко месеца по-късно принцесата е направила дарение от 12 милиона швейцарски франка (около 10 милиона долара) на "Слънчевите тамплиери".
~ ~ ~ ~ ~
Сексуална репресия – ограничаване или унищожаване на естествената сексуална свобода от страна на авторитарните режими (виж системата на 3-М), в чиято основа лежат абсурдни доктрини. През Средновековието е налагана от религиозните моралисти чрез мъчения и кланета. Днес е прокарвана чрез цензурата, тоталния контрол върху медиите и филмовата индустрия, както и чрез сексофобското образование, което получават децата и младите хора. Тя определя като перверзия всяка разнообразна сексуална практика и заплашва с болести или с ада всеки, който експериментира в секса за собствено удоволствие.
Сексуалната репресия е започната от християнския епископ Августин от Ипон, Северна Африка (по-късно наречен Августин Блажени) около 410 г., когато той въвежда забележителната реплика "Luxuria est inimica Dei" (в превод – "Страстният секс е враг на Бога"). Монасите подхващат идеята, а законодателите я разширяват, тъй като установили, че след като е ограничено или направо унищожено сексуалното удоволствие, хората по-лесно се подчиняват на властите. Ето защо и днес сексуалната репресия е широко налагана от правителствата, политиците, законодателите и монотеистичните религиозни фанатици. На жените от ранно детство им е внушавано да отказват секс на своите обожатели или да искат големи подаръци, отплата за сексуалните си услуги. Хората са накарани да смятат, че жените с много любовници са или болни, или курви. Сред многото нещастия, сполетели човечеството, сексуалната репресия е може би най-голямото от всички, защото тя не престава да разрушава човешката природа и всекидневно превръща хората в шайка глупаци, които не са способни да "видят" и да "почувстват" истинската си същност и истинското си предназначение на тази земя; за нещастие все още не е проведен "Нюрнбергски съд" за налагащите сексуалната репресия, какъвто имаше за престъпниците от Втората световна война. А трябва да има.