Херкулес (наричан от гърците Херакъл) – този велик митологичен герой бил син на Зевс (Юпитер) и Алкмена. Алкмена била правнучка на Персей и следователно, тъй като Персей бил също син на Зевс, била също и праправнучка на Зевс. За да си легне с нея, Зевс се заклел, че първият син, който се роди в дома на Персеидите, ще стане цар на Гърция. Но ревнивата жена на Зевс, Хера (Юнона), разкрила любовната афера и приложила един от триковете си, за да е сигурна, че друг потомък на Персей, болнавият Евристей, ще се роди преди детето на Алкмена. Още докато бил в люлката си, на бебето Херкулес му се наложило да се защитава от яростта на Хера, която изпратила две змии да го убият. Евристей все пак станал цар на Гърция и излял ненавистта си срещу Херкулес, като го накарал да извърши прочутите Дванайсет подвига. В продължение на години Херкулес пътувал надалеч из всички страни, посичал чудовища и спасявал селяни и невинни девици. На хълма, на който по-късно бил основан Рим, Херкулес убил чудовището Как (виж стълбата на Как), а млякото и месото на гигантските крави, които Как откраднал преди това от него (това били кравите на чудовището Герион, с което Херкулес се преборил, за да отведе животните в Микена – неговият десети подвиг) щедро дарил на първите латински обитатели на Палатинския хълм. В чест на този подвиг римляните издигнали за Херкулес най-старото от своите места за богослужения, Ара Максима (Ara Maxima – Големия олтар) на Форум Боариум (Forum Boarium – пазара за добитък) и го почитали през цялото време на римската държава.
Херкулес винаги е изобразяван като извънредно силен, мускулест мъж, но не много висок. Той можел много да пие и да яде и имал репутацията на голям любовник с много любовници – жени, момичета, животни, нимфи, божества, момчета и дори силни мъже. По принцип бил мил и грижовен с редки пристъпи на гняв и ярост. Макар че често използвал голяма тояга, любимото му оръжие било лък. Като герой, Херкулес бил наполовина смъртен. Смъртта му е следствие от любовната му връзка с Деянира, дъщерята на цар Орей[8] (бог на виното), който я бил обещал за жена на речния бог Ахелой. След като я похитил, Херкулес оставил Деянира в една пещера и отишъл да търси храна. При завръщането си намерил кентавъра Нес, същество наполовина кон, наполовина човек, да се съвкупява с Деянира и го убил с отровните си стрели. Преди да умре, Нес казал на Деянира да запази кръвта от раната му, тъй като ако някой носи дреха, напоена с тази кръв, ще я обича завинаги. Няколко години по-късно Херкулес се влюбил в младата дъщеря на друг чуждестранен цар. Връзката им била сериозна и Деянира направила всичко възможно, за да си върне Херкулес – изпратила му като подарък шал, напоен с кръвта на Нес. Кръвта обаче била отровна и няколко дни по-късно, след като Херкулес носил известно време шала около врата си, той умрял. Смъртното му тяло било изгорено на клада, а божествената му душа се пренесла на небесата и се качила на Олимп.
~ ~ ~ ~ ~
Хиеродули (hyerodulae) – посветени храмови гръцки проститутки, предлагащи безплатни сексуални услуги на чужденци. В прочутия храм на Афродита в Коринт, Гърция, 1200 хиеродули били винаги на разположение на мъжете от всички класи. Тези уважавани храмови проститутки са подарявани на храма за определен период от време от знатни гръцки семейства, за да спечелят благоволението на боговете и богините на любовта и секса.
~ ~ ~ ~ ~
Хитон – къса гръцка туника. Мъжете я носят с дължина до коленете, жените – по-къса, като днешните минижупи.
~ ~ ~ ~ ~
Цезари – името, давано на всички римски императори в чест на първия от прочутите римски управници, великия Гай Юлий Цезар, покорителя на галите, доживотния диктатор.
~ ~ ~ ~ ~
Цензор (censor) – най-значимият от римските магистрати. Никой не може да придобие тази титла, ако преди това не е бил консул. Цензорите не притежават империум (върховна военна власт) и следователно не са удостоени с правото да бъдат съпровождани от ликтори (свитата на консулите), но носят пурпурна тога – toga purpurea – за да бъдат разпознавани по улиците. Те отговарят за поддържането и регулирането на членовете на сената и на конническото съсловие (ordo equester). Задължението на цензорите не е било да "цензурират" някого чрез цензура, както правят днешните "цензори". Цензорите провеждат ценз (census), което означава, че проверяват финансовото състояние на желаещите да станат сенатори и конници – те не могат да станат или да останат такива, ако актуалното им състояние не било 300000 сестерции за конник и 400000 за сенатор.