Съвременното значение на думата "цензор" произлиза от омразния Катон Цензор, подъл римски плебей (234-149 г. пр. н. е.), който бил на тази длъжност дълго време и затрупвал съвременниците си с досадните си моралистични речи. Той бил водач на особено гласовитото малцинство от самодоволни, консервативни политици, нарекли се "добрите", които се противопоставяли на елинистичната култура, разпространявана от Сципионовия род, най-прочутите патриции от времето на Катон, начело на които бил Сципион Африкански. Този велик римски пълководец, консул и герой, окончателно побеждава Ханибал при Зама (днешен Тунис, Северна Африка) през 202 г. пр. н. е., с което слага край на Втората Пуническа война и така Картаген вече не е пречка за експанзията на Рим в Средиземно море.
~ ~ ~ ~ ~
Центуриони (centuriones) – римски военни офицери, разделени на различни степени по старшинство. Служат в пехотата и са групирани в кохорти, манипули и центурии (виж легион) според старшинството си. Както непроизведените офицери в съвременните армии, те не могат да израстват в по-горен ранг от центурион, но задълженията им са по-близки до тези на сегашния ротен офицер, отколкото на сегашните сержанти. Центурионите се разпознавали лесно, защото носели хоризонтално разположени гребени на шлемовете си, вместо вертикално, което било характерно за висшите офицери на легионите.
~ ~ ~ ~ ~
Цивилизация – организирана общност с обща цел и общи възгледи и традиции. Думата идва от civitas, което означава град, държава, и следователно посочва, че построяването и организирането на градовете е било сърцевината, ядрото на цивилизацията.
Цивилизацията, разбира се, не е започнала с Рим. Според археологически изследвания, древни писмени текстове и исторически студии цивилизацията за първи път се появява в градовете-държави на Шумер, южната част на Месопотамия (днешен Южен Ирак и Кувейт) малко след 4000 г. пр. н. е. Месопотамия е гръцка дума (съставена от meso – между и potamos – реки) и означава "между реките". В случая реките са Тигър и Ефрат. Малко след това цивилизацията се появява и на Изток с основаването на многобройни градове в Индия, Китай и по-късно, в Япония. Пет или шест века след първите градове-държави на Шумер (най-вече Урук и Киш) цивилизацията се разпростира в западна посока към долината на Нил, където египтяните издигат градовете Мемфис и Тива, както и големите пирамиди и храмове, които и днес изумяват целия свят. Около 2000 г. пр. н. е. цивилизацията на Шумер е погълната от могъщия град Вавилон (разположен на около 50 километра северно от шумерския град-държава Киш). Вавилон става най-голямата сила и създава неговата великолепна Вавилонска империя около 1500 години, докато градът е покорен от персийския цар Кир Велики през 539 г. пр. н. е.
Междувременно започва да се развива и западната цивилизация. Около 800 г. пр. н. е. се появяват гръцките градове-държави (полиси – град на гръцки език). Цивилизацията се развива с най-голям успех в Атина и околните острови и региони, като се разпростира чак до Южна Италия и Сицилия, а по-късно и в Египет, където около 330 г. пр. н. е. Александър Велики основава град Александрия (виж елинизъм). През 753 г. пр. н. е. е основан Рим; той е силно повлиян от гръцката и етруската култура; през 200 г. пр. н. е. постига пълна доминация над Средиземноморския басейн, когато побеждава най-големия си съперник – Картаген. Около 140 г. пр. н. е. Гърция става провинция на Рим. От този период нататък Рим изгражда по-голямата част от това, което днес познаваме като европейска цивилизация. Въпреки насилствената вълна на монотеизма, систематичното разрушаване на хиляди храмове и опита да бъде заличена паметта за великите митологични богове и богини, културните постижения на тази гръко-римска цивилизация никога няма да бъдат забравени и определено няма да бъдат надминати от днешната депресивна, тоталитарна система на трите М, основана на лъжи и цензури от най-идиотски вид.
Сред най-интересните анекдоти за възникването на цивилизацията има една прочута шумерска случка, описана в "Епоса за Гилгамеш" около 2000 г. пр. н. е. – първата епическа поема в историята въобще. В историята се разказва най-вече за приключенията на древния шумерски воин Гилгамеш, младия цар на Урук. Като истински герой, Гилгамеш бил страховит любовник. Както пише в поемата: "Неговата похот не остави девици за техните любими, не пропусна дъщерите на воините, нито жените на знатните." Като предизвикателство към неговите способности богинята Аруру създала Енкиду – огромно, космато създание, подобно на животно, живеещо сред зверовете в горите около Урук и плашещо поданиците на Гилгамеш. Умният Гилга решил, че силата няма да е най-добрият отговор на заплахите на Енкиду. Вместо това героят изпратил "младата жрица от Храма на любовта, дете на удоволствията" да открие "звяра" и да го опитоми.