– Довечера ще вечерям у родителите си в чест на Деня на раждането на слънцето – съобщи ѝ той. – Ако нямаш други заповеди, ще се върна за дежурството си утре рано сутринта преди началото на императорския съвет.
– Върви, Акилий! Кажи на родителите си, че императорската сестра ти е много близка.
Акилий я поздрави и излезе. Прислужницата се приближи, за да продължи обличането на господарката.
– Вземи тази кутия, Бризея – заповяда Друзила, като посочи дара на Акилий. Прислужницата беше горда галска робиня, около 25-годишна, с дълга кестенява коса. Бе се издигнала до сегашното си положение благодарение на вкуса си за дрехи и познанията си за етикета.
Бризея извади фибата от кутията.
– Прекрасно украшение, домина – отбеляза. – Смарагдите идеално подхождат на цвета на очите ви. – Опита се да закрепи накита отдясно в косата на принцесата, но господарката ѝ побутна китката на Бризея наляво.
– Не от тази страна... Тази вечер е специална – обясни Друзила и погледна останалите робини развеселено. Някои от по-младичките се изкикотиха и покриха устните си с длан. Обикновено по време на частни забави благородните римлянки оставяха къдриците си пуснати. Но Бризея не одобряваше повдигането на косите отляво с фиба и свободното им пускане отдясно. Ръката ѝ потрепна.
– Дай ми я – нареди Друзила и грабна фибата от пръстите на Бризея. Императорската сестра вдигна косата си отляво и постави украшението.
– Сигурна ли сте, че искате да се явите пред хора с тази прическа? – попита Бризея с унищожителен тон. Според нея беше напълно неподходящо една принцеса да подражава на лупите ("вълчиците", или римските проститутки), които се движеха по улиците с такива прически, за да покажат готовността си да даряват ласки срещу пари и да примамват клиентите в бордеите си.
– Сигурна съм, Бризея – отвърна Друзила хладно и решително. Главната робиня показа още по-голямо неодобрение, когато господарката ѝ взе малък съд с египетска боя за устни и начерви устата си с четка. Това беше дори още по-притеснително. Откакто преди петнайсет века египетските жреци са измислили боята за устни, тя винаги се е употребявала от жените, за да привлекат вниманието на мъжете – чрез начервените си устни показват способността и желанието си да правят орален секс, известен също така като изкуството на фелациото.
– Да не би да се каните да празнувате Деня на раждането на слънцето с братовчедка си Месалина? – попита саркастично Бризея.
– Не ти влиза в работата, Бризея.
Докато Друзила се чудеше дали да не грабне камшика и да накаже галската робиня за дързостта ѝ, в стаята се втурна красива прислужница малко под 20 години. Коленичи в краката на принцесата и я помоли да говорят насаме.
– Стани, Октавия – подкани я Друзила и махна с ръка на останалите да се оттеглят. Октавия се разтрепери. Сграбчи ръката на господарката си и я целуна.
– Домина... Тази вест няма да ви зарадва.
Друзила ѝ помогна да се изправи. Октавия беше избухнала в сълзи.
– Хайде, глупачке. Изплюй камъчето.
– Императорът... Имам предвид, че знаете за крал Тюдор от Британия, приятел и съюзник на Рим... Пристигна в града преди две седмици, за да подпише нов договор с императора.
– Знам. Какъв е проблемът?
– Става въпрос за кралската дъщеря.
– Русото бритско момиче, което яздеше коня на баща си на игрите ли?
– Да, домина. Казва се Ладиса, на галено я наричат Лейди. В страната си е национална героиня заради ездаческите си умения и победи.
– Добре, добре... И каква е лошата вест?
– В една от точките на договора крал Тюдор иска императорът да се ожени за дъщеря му.
Друзила притвори очи и погледна подозрително робинята си. Знаеше основните клаузи в споразумението, но изобщо не беше чувала за такова условие.
– Откъде го научи? – попита.
– Писарят, който е преписал едно от копията, ми е брат. Сметна, че трябва да знаете за тази клауза. Прибавена е към договора днес сутринта.
– Договорът подписан ли е вече от императора?
– Боя се, че да, домина.
Друзила блъсна Октавия и робинята се строполи на мраморния под, след което отвори туниката си и разкри крехкото си почти момчешко тяло, гладко избръснато под мишниците и на пубиса.
– Накажете ме, домина, заслужавам гнева ви – каза робинята и зачака да бъде нашибана с камшик.
– Изчезвай! – изръмжа Друзила.
Докато Октавия тичаше надалеч, тя си пое дълбоко дъх и оправи одеждите си. Беше силно разочарована. Защо брат ѝ не я беше уведомил за такова важно решение, преди да го подпише? Да не би да се е боял от ревността ѝ? Мисълта за някаква ревност между тях двамата беше толкова налудничава, че тя се усмихна на себе си и бързо си възвърна патрицианската напереност. Нищо на света не можеше да уязви самочувствието ѝ.