Выбрать главу
***

Минути по-късно потомката на Юлиите влезе в спалнята на брат си, украсена с тежки пердета и дебели килими.

– Кал, скъпи, каква е тази история с дъщерята на Тюдор?

Гай Цезар Калигула беше в леглото. Красивият рус мъж, навършил двайсет и пет години на 31-вия ден от август тази година, шест месеца след като бе провъзгласен от Римския сенат за император по волята на покойния владетел Тиберий, си почиваше след дългите дни работа по подготовката на първия му императорски съвет, който бе насрочил за следващия ден. Няколко маслени лампи хвърляха слаба светлина в стаята, но Друзила забеляза, че лицето му е по-бледо и тялото по-слабо отпреди няколко дена, когато правиха любов за последен път. Той се изправи до седнало положение в леглото и започна да разтрива главата си.

– Договорът, Друди. Само заради договора е, този, който подписах с баща ѝ крал Тюдор.

– Но ще се ожениш за нея, нали?

– Това няма значение, скъпа. Ти винаги ще си останеш моята единствена специална любовница.

– Нали ми обеща преди доста време, че ще се оженим като египетските фараони, за да останат властта и наследниците в семейството?

– Народът все още не е готов за женитба между брат и сестра. Глупаво е, но... е, не мога да променя всичко отведнъж.

Друзила седна по-близо до брат си и го прегърна.

– Но смяташ, че ще приемат варварската императрица, която язди коне като мъж?

– Ладиса няма да стане императрица до една година след сватбата. Поставих такова условие и то бе подписано от Тюдор в брачния договор.

Друзила го целуна. За една година доста неща могат да се случат, помисли си.

– Кога смятате да си размените железните пръстени?

– След три дни, на 27-ия ден от декември.

Калигула допълни, че Британия е стратегически важна за защитата на северната граница на империята. И е в интерес на Рим да укрепи връзките със страната с един политически брак. Друзила се взираше в сивите му юлиеви очи и разбираше, че не ѝ казва цялата истина. Брат ѝ наистина милееше за интересите на империята и вследствие на това получаваше любовта на римския народ. Но въпреки това беше прекалено млад и не би си взел съпруга само по политически причини, ако не бе съзрял и някакви лични облаги от официалния акт.

Друзила плъзна ръката си под чаршафите. Започна нежно да гали пениса му и бързо го накара да се изправи в цял ръст. Неповторимото сексуално напрежение, което стоеше в основата на любовта им, беше силно както винаги. Той забеляза червените ѝ устни и се усмихна.

– За мен ли си се начервила? – попита.

– Не... В чест на Клеопатра – отвърна Друзила, изтъквайки обожанието си към покойната египетска царица, която непрекъснато си червяла устните и обичала да прави майсторски фелацио на десетки мъже по време на пиршествата.

Друзила страстно стисна еректиралия член на брат си. Той повдигна долния ръб на дрехата ѝ и започна да я гали между краката, като се наслаждаваше на навлажнените ѝ срамни устни, на стегнатия ѝ кунус (латинската дума за женски гениталии) и прекрасния ѝ венерин хълм, покрит изцяло с буен триъгълник от интимна растителност. Като повечето римлянки и тя го държеше недокоснат, не го подстригваше и го мажеше с масло от коприва, за да поддържа космите здрави и гъсти. Знаеше, че за повечето мъже рунтавата вулва означава чувственост. И излъчваше това послание още по-силно, тъй като интимната ѝ прическа имаше същия червен цвят като къдриците на главата ѝ, а това още повече привличаше Калигула към нея.

– Опита ли я вече в леглото? – попита Друзила, преди да поеме втвърдената ментула (латинска дума за пенис) на брат си в устата си.

– Не – отвърна той с въздишка. – Брачният договор не ми позволява да я докосна преди сватбата. Като член на чуждестранно кралско семейство не ѝ е позволено да влиза в помериума (свещената граница на Рим зад Сервиевите стени).

Друзила заоблизва умело главичката.

– Тя възбужда ли те? – попита.

– Е... Видя я как язди жребеца, нали?

– Това ли кара фантазията ти да се развихри?

– Edepol (кълна се в Полукс)! Стискаше голите си бедра около непокрития гръб на животното с такава сила и блъскаше чатала си толкова здраво в гръбнака на жребеца... – прошепна Калигула със замечтан глас.

– И ти искаш да усетиш тази хватка около кръста си. Права ли съм, братко?

Калигула се изправи както си беше съвсем гол и обу своите калиги (подковани ботуши на римските легионери от центурион надолу, които Гай Цезар носеше от ранна младост и които станаха причина за прозвището му Калигула = Ботушчето). Закрачи из покритата с дебели килими стая, затопляна някъде изпод пода въпреки че беше само 24 декември. Рим беше благословен с южни ветрове.