- Защото е всеизвестно, че не се очаква нефилимите да посещават Пазара на сенките.
Ема не обърна внимание на думите й.
- И ако се натъкна на Рук, да кажем, на Пазара, и той спомене нещо, докато си бъбрим, а аз случайно изпусна малко пари, кой би го нарекъл „купуване на информация"? Просто двама приятели, единият от които не внимава с клюките, а другият - с финансите си.
- Това не е духът на закона, Ема. Забрави ли? „Строг закон, но закон."
- Аз пък си мислех, че е: „Законът е дразнещ, но и гъвкав".
- Това не е мотото. А Даяна ще те убие.
- Не и ако разгадаем убийствата. Целта оправдава средствата. А ако не се случи нищо, изобщо не е необходимо да научава. Нали така?
Кристина не отговори.
- Нали? - настоя Ема.
Кристина си пое дъх.
- Виждаш ли? - попита тя и посочи.
Да, Ема виждаше. Виждаше висок, красив мъж с пригладена коса, бледа кожа и добре ушити дрехи, който си проправяше път през множеството. Хората наоколо се обръщаха след него, лицата им - отпуснати и запленени.
- Върху него има магически прах - каза Кристина и веждите на Ема подскочиха. Кристина говореше за заблуждаващата магия, която долноземците често използваха, за да останат незабелязани от мунданите. Ловците на сенки притежаваха Знаци, които имаха същия ефект, само че не ги смятаха за магия. Магията бе за магьосниците, докато руните бяха дар от Ангела. - Въпросът е: вампир или елф?
Ема се поколеба. Мъжът се приближи до млада жена на невероятно високи токчета, стиснала чаша шампанско в ръка. Когато я заговори, лицето и изведнъж стана съвършено безизразно. Кимайки любезно, тя разкопча дебелата златна огърлица, която носеше, и я пусна в протегнатата му ръка, без да престава да се усмихва, докато той прибираше украшението в джоба си.
- Елф - заяви Ема и посегна към колана с оръжията си.
Това усложняваше всичко. Според наредбите на Студения мир непълнолетните нефилими не биваше да имат нищо общо с елфите.
„Законът е дразнещ, но и гъвкав." Ема извади от торбичката на кръста си малка платнена кесийка, завързана в края, и се зае да я отвори, докато елфът се преместваше от усмихващата се жена на строен мъж с черно сако, който на драго сърце му подаде лъскавите си копчета за ръкавели. Сега елфът се намираше точно под Ема и Кристина.
- Вампирите не се интересуват от злато, но феите плащат на краля и кралицата си приношения в злато, скъпоценни камъни и други съкровища.
- Чувала съм, че в Двора на тъмните феи плащат с човешка кръв - мрачно каза Кристина.
- Не и тази нощ. - Ема обърна кесийката надолу и изсипа съдържанието й върху главата на елфа.
Кристина ахна ужасено, когато той нададе дрезгав крясък, а магията, която го обгръщаше, се смъкна от него като стара змийска кожа.
Хор от писъци се надигна в тълпата при вида на истинския образ на елфа. Клони растяха от главата му като разкривени рога, кожата му имаше тъмнозеления цвят на мъх или плесен, покрил кората на дърво. Ръцете му имаха по три пръста, които завършваха с широки хищни нокти.
- Ема - опита се да я предупреди Кристина. - Трябва да спрем още сега... да повикаме Мълчаливите братя...
Ала Ема вече беше скочила.
В продължение на един миг беше безтегловна във въздуха, а после се приземи с присвити колене, както я бяха учили. Прекрасно си спомняше първите си скокове от високо, тромавите падания, в които махаше неистово с ръце, дните, в които трябваше да чака да се излекува, преди да опита отново.
Това време бе останало далеч зад нея. Изправи се на крака и се озова очи в очи с елфа от другата страна на бягащото множество. Очите, които светеха насред обруленото му, подобно на дървесна кора лице, бяха котешки жълти.
- Ловец на сенки - изсъска той.
Гостите на тържеството продължаваха да напускат тичешком двора през портите, водещи към паркинга. Никой от тях не можеше да види Ема, ала инстинктите им си казваха думата, принуждавайки ги да я заобикалят както вода -подпорите на мост.
Ема се пресегна през рамо и стисна дръжката на меча си, Кортана. Острието остави златна диря във въздуха, когато тя го извади и го насочи към елфа.
- Не - отвърна. - Аз съм подарък за рождения ден. Това е костюмът ми.
Лицето на елфа придоби недоумяващо изражение и Ема въздъхна.
- Толкова е трудно да остроумничиш с феите. Изобщо не разбирате от шеги.
- Ние сме прочути със шегите, остроумията и баладите си - заяви елфът, видимо обиден. - Някои от баладите ни продължават седмици наред.
- Нямам толкова време - каза Ема. - Аз съм ловец на сенки. Остроумничи бързо, умри млад. - Тя размърда нетърпеливо върха на Кортана. - А сега си обърни джобовете.