Даяна се обърна към Кристина.
- Ще ни оставиш ли насаме за мъничко, Тина?
Кристина се поколеба, ала като гостенка в Лосанджелиския институт и млад нефилим в отпуск, тя бе задължена да прави това, което й наредяха по-старшите членове на Института. Разменяйки си поглед с Ема, тя се отдалечи и се приближи до трупа, наобиколен от Мълчаливите братя, които приличаха на ято бледи птици в одеждите си с цвят на пергамент. Тъкмо поръсваха символите с някакъв блещукащ прашец или поне така изглеждаше отстрани. На Ема й се искаше да може да се приближи и да види какво точно става.
Даяна изпусна дъха си.
- Ема, сигурна ли си?
Ема преглътна един гневен отговор. Разбираше защо Даяна й задава този въпрос. През годините бяха попадали на толкова фалшиви следи, толкова много пъти Ема бе решавала, че е открила улика или превод на символите, или пък някаква история в мундански вестник... и всеки път се бе оказвало, че греши.
- Просто не искам да храниш фалшива надежда - добави Даяна.
- Знам - отвърна Ема. - Ала не бива да го пренебрегна. Не мога да го пренебрегна. Ти ми вярваш. Ти винаги си ми вярвала, нали?
- Че не Себастиан Моргенстърн уби родителите ти? 0, миличка, знаеш, че ти вярвам. - Даяна я потупа лекичко по рамото. - Просто не искам да бъдеш наранена, пък и Джулиън го няма...
Ема я зачака да продължи.
- Ами Джулиън го няма и е по-лесно да бъдеш наранена. Парабатаите смекчават болката на другия. Знам, че си силна, така е, ала това е нещо, което те поряза много дълбоко, когато беше още дете. Става ли дума за нещо, свързано с родителите, реагира дванайсетгодишната, а не почти порасналата Ема. - Даяна потръпна и докосна слепоочието си. -Брат Енох ме вика - обясни тя. Мълчаливите братя можеха да общуват с ловците на сенки посредством телепатични съобщения, които чуваха единствено те, макар че, ако се наложеше, можеха да предават мислите си на цели групи. - Можеш ли да се върнеш в Института?
- Мога, но ако е възможно отново да видя тялото...
- Мълчаливите братя не са съгласни - твърдо заяви Даяна. - Ще открия каквото мога и ще го споделя с теб. Става ли?
Ема кимна неохотно.
- Става.
Даяна се отправи към Мълчаливите братя, разменяйки пътьом няколко думи с Кристина. Докато Ема стигне до пикапа, Кристина се присъедини към нея и двете се качиха мълчаливо. В продължение на един миг Ема остана да си седи, изцедена, а ключовете се поклащаха от ръката й. В огледалото за обратно виждане уличката се разкриваше пред нея, осветена от мощните фарове на колата. Даяна се движеше между облечените в бледи роби Братя. Прашецът по земята беше бял на ярката светлина.
- Добре ли си? - попита Кристина и Ема се обърна към нея.
- Трябва да ми кажеш какво видя - примоли се тя. - Беше близо до тялото. Чу ли Даяна да казва нещо на Братята? Наистина ли са същите символи?
- Не е нужно да ти казвам - отвърна Кристина.
- Аз... - Ема не довърши. Чувстваше се съкрушена. Беше объркала целия план за нощта, изгубила бе елфа престъпник, пропиляла бе възможността да огледа тялото и вероятно бе наранила чувствата на Кристина. - Знам, че не е нужно. Наистина съжалявам, Кристина. Не исках да ти навлека неприятности. Просто...
- Не казах това. - Кристина затършува в джоба си. - Казах, че не е нужно да ти казвам, защото мога да ти покажа. Ето. Разгледай ги.
Тя й протегна телефона си и сърцето на Ема подскочи -Кристина прехвърляше снимките, които беше направила на тялото и Братята, на уличката, на кръвта. На всичко.
- Кристина, обичам те - заяви Ема. - Готова съм да се оженя за теб .Да се оженя за теб.
Кристина се изкиска.
- Забрави ли, че майка ми вече е избрала за кого ще се омъжа? Само си представи какво ще каже, ако доведа теб.
- Не вярваш, че ще ме хареса повече от Съвършения Диего?
- Вярвам, че писъците й ще се чуят чак в Идрис.
Ема се разсмя. По тялото й се разля облекчение. Ето че все пак разполагаха с нещо. Улика, както би казал Тиберий.
Как само й липсваше Тай, помисли си тя и посегна да запали двигателя.
- Наистина ли каза на елфа, че ти скъса с Камерън, а не обратното? - попита Кристина.
- Моля ти се, недей да ми напомняш. Никак не се гордея с това.
Кристина изсумтя. Беше крайно неизискано.
- Можеш ли да дойдеш в стаята ми, когато се приберем? -попита Ема, докато включваше фаровете. - Искам да ти покажа нещо.
Кристина се намръщи.
- Не е някое странно родилно петно или брадавица, нали? Моята abuela3 веднъж каза, че иска да ми покаже нещо и то се оказа брадавица на...