Джулиън изглеждаше различен и умът й не можеше да го обхване напълно.
- Мислех, че ще си дойдете утре. - Опита се да улови погледа му, да го накара да отвърне на сърдечната й усмивка. Вместо това той гледаше към братята и сестрите си, сякаш ги броеше, за да се увери, че всички са тук.
- Малкълм дойде по-рано - обясни той през рамо. - Изведнъж се появи в кухнята на пралеля Марджъри по пижама. Каза, че бил забравил за часовата разлика. Тя опищя къщата.
Ема усети как напрежението в гърдите й отслабва. Малкълм Фейд, върховният магьосник на Лос Анджелис, бе семеен приятел и ексцентричността му открай време бе повод за шеги между нея и Джулс.
- А после, без да иска, отвори Портал в Лондон, вместо тук - оповести Ливи и се втурна да прегърне Ема. - И трябваше да намерим някой, който да ни отвори друг Портал... Даяна!
Ливи се отскубна от Ема и отиде да поздрави учителката си. В продължение на няколко мига се възцари суматохата на посрещането - въпроси и поздрави, и прегръдки. Тави се бе събудил и се луташе сънливо наоколо, подръпвайки ту този, ту онзи за ръкава. Ема разроши косата му.
Твоите люде ще бъдат мои люде. Семейството на Джулиън бе станало и нейно, когато двамата дадоха парабатайската клетва. В това отношение то бе почти като брак.
Ема погледна към Джулиън. Той наблюдаваше семейството си с напрегнато изражение. Сякаш бе забравил за придъствието й. И в този миг умът й като че ли се събуди изведнъж и й връчи списък с всички начини, по които той й се струваше различен.
Винаги носеше косата си в къса и практична прическа, ала в Англия трябва да бе забравил да я подстриже и тя бе израснала в гъстите, изобилни къдрици на семейство Блекторн, които се спускаха под ушите му. Беше загорял, а очите му, които Ема познаваше толкова добре, внезапно й се сториха едновременно по-светли и по-тъмни, с наситения синьозелен цвят на океанска вода цяла миля под повърхността. Формата на лицето му също се беше променила, придобила бе по-зрели черти, изгубила бе мекотата на детството, разкривайки чистите линии на челюстта му, завършващи в леко заострена брадичка и наподобяващи очертанията на ключицата му с формата на крила, която се виждаше под яката на тениската му.
Ема извърна поглед. За нейна изненада, сърцето й биеше забързано, сякаш бе притеснена. Развълнувана, тя коленичи, за да прегърне Тави.
- Изгубил си си няколко зъба - каза му, когато той й се усмихна широко. - Много невнимателно от твоя страна.
- Дру твърди, че феите ги крадат, докато спиш.
- То е, защото аз й го казах. - Ема се изправи и в този миг усети леко докосване по ръката.
Беше Джулиън. С един пръст той започна да чертае думи върху кожата й - нещо, което двамата бяха правили цял живот, още откакто бяха осъзнали, че имат нужда от начин, по който да общуват безмълвно по време на скучни уроци или когато около тях има възрастни.
Д-О-Б-Р-Е Л-И С-И?
Тя кимна. Гледаше я с лека загриженост, което беше облекчение, защото й беше познато. Наистина ли бе толкова различен? Не беше чак толкова слаб, по-мускулест отпреди, макар и по един строен, жилест начин. Приличаше на плувците, на които Ема открай време се възхищаваше заради стегнатата им красота. За сметка на това все още носеше същите гривни от кожа, мидени черупки и морско стъкло. Ръцете му все така бяха изпоцапани с боя. Все още си беше Джулиън.
- Всички сте с тен - тъкмо казваше Даяна. - Как така сте загорели толкова? Аз си мислех, че в Англия непрекъснато вали.
- Аз не съм загорял - отбеляза Тиберий и действително беше така. Тай ненавиждаше слънцето. Когато ходеха на плажа, той обикновено можеше да бъде открит под ужасяващо голям чадър, забил нос в някоя детективска история.
- Пралеля Марджъри ни караше по цял ден да тренираме навън - обясни Ливи. - Е, не и Тави. Него го държеше вкъщи и го тъпчеше със сладко от къпини.
- А Тиберий се криеше - обади се Друзила. - В плевнята.
- Не беше криене - възрази Тай. - А стратегическо отстъпление.
- Беше си криене - настоя Дру и кръглото й лице се смръщи. Плитките й стърчаха от двете страни на главата й като на Пипи Дългото чорапче. Ема подръпна закачливо едната.
- Недей да се караш с брат си - каза Джулиън и се обърна към Тай. - Недей да се караш със сестра си. И двамата сте изморени.
- Какво общо има умората с карането? - попита Тай.
- Джулиън има предвид, че всички трябва да си лягате -обясни Даяна.
- Едва осем часът е - възрази Ема.
- Те току-що пристигнаха - напомни й Даяна. Тави се беше свил на кълбо на пода и спеше в светлината от една лампа, досущ като някоя котка. - В Англия е много по-късно.
Ливи пристъпи и нежно вдигна Тави на ръце. Главата му се полюшна и се отпусна на шията й.