Джулиън потисна мисълта за тях, за своите братя и сестри, сякаш беше Посейдон, задържащ прилива.
- Да не би да го казваш, понеже не искаш да заминеш с мен? Защото, ако не го искаш...
Някъде отдалеч долетя тъничък плач: Тави.
Джулиън за секунди скочи от леглото; подът беше студен под босите му крака.
- Най-добре да отида.
Ема се надигна на лакти. Големите й тъмни очи се открояваха върху сериозното й лице.
- Ще дойда с теб.
Двамата забързаха по коридора към стаята на Тави. Вратата беше открехната, слаба магическа светлина гореше вътре. Свит на кълбо, Тави се беше показал наполовина от палатката си и се мяташе в съня си.
Само след миг Ема коленичи до него и помилва разрошената му кестенява коса.
- Мъничето ми - промълви тя, - горкичкото ми мъниче, каква нощ преживя само.
Легна до момченцето, обърнала лице към него, а Джулиън се настани от другата му страна. Тави проплака и се гушна в Джулиън, дишането му се успокои, докато отново потъваше в сън.
Джулиън погледна над къдрокосата главичка на малкия си брат към Ема.
- Спомняш ли си?
В очите й видя, че си спомня. Годините, през които се бяха грижили за останалите, нощите, през които бяха будували с Тави или Дру, с Тай и Ливи.
- Спомням си. Ето защо ти казах, че никога не би могъл да ги изоставиш. Не би го понесъл. - Тя подпря глава на ръката си, а белегът върху кожата й се белееше в сумрака. - Не искам да направиш нещо, за което цял живот ще съжаляваш.
- Вече направих нещо, за което цял живот ще съжалявам - каза той, мислейки си за огнените кръгове в Града на тишината и руната върху ключицата си. - Сега се опитвам да го поправя.
Ема отпусна внимателно глава на пода до Тави и светлата й коса се превърна във възглавница.
- Ще ти кажа същото, което ти ми каза за дрешника. Нека говорим за това утре. Става ли?
Джулиън кимна и загледа как тя затваря очи и потъва в сън. Та нали бе чакал толкова дълго. Можеше да почака още един ден.
Малко преди да съмне, Ема се събуди от кошмар, викайки имената на родителите си... и на Малкълм. Джулиън я взе на ръце и я отнесе в собствената й стая.
32
Превод Александър Ничев. - Б. пр.
33
Превод Александър Ничев. - Б. пр.
34
„И ти ли, Бруте?" (лат.) - предсмъртни думи на Юлий Цезар към предалия го Брут, водещи началото си от Шекспирова пиеса. - Б. пр.
27. Раздели мойта душа
Последният път, когато Кит Рук видя баща си, бе най-обикновен ден. Двамата бяха в дневната; Кит се бе изтегнал на пода и четеше книга за измами и мошеничества. Според Джони Рук бе дошъл моментът да „се запознае с класиката"... което за повечето хора би означавало Хемингуей и Шекспир, ала за Кит означаваше да наизусти номера като „Испанския затворник" и „Изпуснатата диня".
Джони бе в любимия си стол, заел обичайната си поза за мислене: с кръстосани крака и сплетени под брадичката пръсти. В мигове като този, докато слънчевите лъчи струяха през прозореца и огряваха фините, остри черти на баща му, Кит се чудеше за всички неща, които не знаеше: коя бе майка му и дали бе вярно, както говореше мълвата на Пазара, че семейството на Джони принадлежало към английската аристокрация и че се били отрекли от него, когато той проявил Зрението си. Не че Кит си мечтаеше да бъде аристократ, просто се чудеше какво ли би било да е част от семейство, което има повече от двама членове.
Изведнъж земята под него се разтърси. Книгата му полетя във въздуха, а той се плъзна по пода и се блъсна в малката масичка. Надигна се с лудешки разтуптяно сърце и видя, че баща му вече бе на прозореца.
Кит се изправи на крака.
- Земетресение?
Когато живееш в Южна Калифорния, свикваш със слабите намествания по разломната линия в земята, събуждайки се посред нощ от дрънченето на чашите в кухненските шкафове.
Джони се извърна от прозореца, лицето му беше смъртнобледо.
- Нещо се е случило с Пазителя. Защитните магии около къщата са развалени.
- Какво? - Кит беше объркан.
Откакто се помнеше, къщата им беше защитена с магии. Баща му винаги говореше за магическите бариери така, сякаш бяха нещо като покрив или основи: жизненоважни, необходими, неразделна част от дома им.
Спомни си и как миналата година баща му бе споменал нещо за демонски защитни заклинания, които били по-могъщи...
Порой цветисти ругатни се изляха от устата на Джони. Той се хвърли към етажерката и извади опърпана книга със заклинания.