- Слез в мазето, Кит - каза и изрита чергата в средата на стаята, разкривайки защитния кръг под нея.
-Ама...
- Казах да слезеш в мазето! - Джони направи крачка към сина си, сякаш искаше да се пресегне, да го докосне по рамото може би, ала после отпусна ръка. - Стой в мазето и не излизай каквото и да става - извика и се обърна към кръга.
Кит се отправи към стълбището. Взе едно стъпало, после още едно и спря.
Телефонът на Джони се намираше на един от долните рафтове на етажерката; би могъл да го достигне от стъпалата. Кит го грабна и провери името, нейното име.
„Но ако размислиш, имаш номера ми в телефона си. Под името „Карстерс"."
Едва успя да напише съобщението, когато подът на дневната изригна нагоре и отдолу изхвърчаха неописуеми същества. Приличаха на гигантски богомолки с горчиво зеления цвят на отрова. Имаха триъгълни глави с широки усти, пълни с остри зъби, дълги тела, които лъщяха от слуз, и крака, покрити с назъбени остриета.
Бащата на Кит стоеше като вкаменен насред защитния кръг. Един демон се хвърли към него и отскочи от заклинанието, което го обграждаше. Още един последва примера му... със същия резултат. Демоните зацвърчаха оглушително.
Кит не бе в състояние да помръдне. Беше чувал за демони, естествено. Виждал бе рисунки, дори бе вдъхвал миризмата на демонска магия. Ала това беше различно. Улови погледа на баща си: Джони се взираше в него със смесица от паника и гняв. Слизай в мазето.
Кит се опита да накара краката си да се раздвижат, да го понесат, но те отказаха. Беше се вкаменил от паника.
Най-големият от демоните като че ли долови миризмата му и като избръмча възбудено, се втурна към него.
Кит погледна към баща си. Ала Джони не помръдна. Стоеше в кръга, а очите му сякаш щяха да изскочат. Демонът замахна към Кит, протегнал острите си крака.
И тогава Кит скочи. Нямаше представа как го направи, нито откъде тялото му знаеше как да постъпи. Оттласна се от стъпалата и прелетя над парапета, приземявайки се, приклекнал, в дневната. Демонът, който посягаше към него, изпищя пронизително, изгубил равновесие, и се преметна надолу, блъскайки се в стената на площадката.
Кит се обърна рязко. За миг улови погледа на баща си. В изражението на Джони имаше нещо почти печално - изражение, което Кит не бе виждал никога преди - а после още една част от пода рухна, повличайки със себе си част от защитния кръг.
Кит се хвърли назад. Преметна се във въздуха и се приземи върху облегалките на стола тъкмо навреме, за да види как два от демоните сграбчиха баща му и го разкъсаха надве.
Ема беше по средата на един доста объркващ сън с Магнус Бейн и трупа клоуни, когато се събуди от една ръка върху рамото й. Тя измърмори и се зарови в завивките, ала ръката беше настойчива и се плъзна надолу от рамото й, което всъщност беше доста приятно. Топли устни докоснаха крайчеца на устата й.
- Ема? - повика я Джулиън.
Смътни спомени за това, как той я отнася на ръце в стаята й, а после рухва до нея, си проправиха път през мъглата на умората, обгръщаща ума й. Хмм, помисли си тя. Май нямаше никаква причина да става, не и когато Джулиън бе толкова нежен. Продължи да се преструва на заспала, докато той целуваше бузата й, линията на челюстта й, а после...
Ема седна рязко в леглото.
- Напъха си езика в ухото ми! - избъбри тя.
- Аха. - Джулиън се ухили. - Накара те да се размърдаш, нали?
- Гадост!
Ема го замери с една възглавница с надпис ОБИЧАМ КАЛИ, която той ловко избегна. Беше по дънки и сива тениска, от която очите му имаха лазурносин цвят. Очевидно току-що се бе събудил, разрошен от съня и толкова очарователен, че единственият начин за Ема да се удържи да не му се нахвърли, бе, като скрие ръце зад гърба си.
- Защо слагаш ръце зад гърба си? - попита той.
- Просто така. - Ема сбърчи нос. - Това с ухото беше странно. Не го прави отново.
- Ами това? - предложи той и като се наведе, целуна основата на шията й.
Невероятно усещане възпламени местата, до които се докосваха устните му - ключицата, врата, крайчеца на устата й.
Ема извади ръце иззад гърба си и ги протегна към него. Кожата му беше топла като слънчев ден.
Лицата им бяха толкова близо, че тя можеше да види миниатюрните експлозии от цветове в очите му: бледо злато, още по-бледосиньо. Той не се усмихваше. Изражението му беше прекалено съсредоточено, за да се усмихва. В очите му имаше копнеж, от който Ема изпита чувството, че се разкъсва.
Краката им се преплетоха, когато телата им се срещнаха и устните им се сляха жадно. Той все още не бе опитен в целувките, но на Ема това й харесваше. Приятно й бе да знае, че не е бил с никоя друга освен с нея. Че тя му беше първата. Харесваше й, че нещо толкова простичко като целувка все още бе източник на удивление за него. Проследи с език ъгълчетата на устните му, извивките им, докато той не се отпусна на леглото, издърпвайки я върху себе си. Тялото му потрепери и се изви към нейното, ръцете му стиснаха хълбоците й.