Тъй като елфите бяха долноземци и се бяха врекли във вярност на ловците на сенки, предателството им беше непростимо престъпление. Ловците на сенки ги бяха наказали жестоко с един свиреп замах, станал известен като Студения мир, принуждавайки ги да им изплатят огромни суми и да построят наново всички нефилимски сгради, които бяха унищожени във войната, лишавайки ги от войските им и забранявайки на всички останали долноземци да им помагат по какъвто и да било начин. Наказанието за някой, хванат да оказва помощ на елф, беше жестоко.
Елфите бяха горда, древна, магическа раса, или поне така ce говореше. Кит никога не ги бе познавал по друг начин, освен като прекършен народ. Повечето долноземци и другите обитатели на мъгливия свят между този на мунданите и този на ловците на сенки не хранеха лоши чувства към феите нито им се сърдеха за нещо. Ала никой от тях нямаше намерение да се опълчи на нефилимите. Вампири, върколаци и магьосници гледаха да се държат настрани от елфите. Единственото изключение бяха места като Пазара на сенките където парите бяха по-важни от законите.
- Така? - подхвърли Джони. - Ами ако ви кажа, че телата са били надраскани с някакви символи?
Ема вдигна разко глава. Тъмнокафявите й, почти черни очи контрастираха със светлата й коса.
- Какво каза?
- Чу ме.
- Какви символи? Същите като върху телата на моите родители?
- Не знам - отвърна Джони. - Повтарям ви това, което чух. Все пак звучи подозрително, не мислиш ли?
- Ема - обади се Камерън предупредително. - На Клейва това няма да му хареса.
Клейвът беше органът на властта на нефилимите. Доколкото Кит бе чувал, те не харесваха нищо.
- Не ме е грижа - заяви Ема. Очевидно забравила за Кит, тя се взираше в баща му с пламнали очи. - Кажи ми всичко, което знаеш. Ще ти дам двеста.
- Добре, само че не знам много. Отвлекат ли някого, след няколко нощи го намират мъртъв.
- И кога за последен път „отвлякоха някого"? - попита Камерън.
- Преди две нощи. - Джони очевидно смяташе, че напълно си заработва заплащането. - Тялото вероятно ще бъде подхвърлено утре. Всичко, което трябва да направите, е да се появите и да видите кой ще го извърши.
Ема скръсти ръце на гърдите.
- Е, защо не ни кажеш как да го сторим?
Джони изсумтя.
- Носи се мълва, че следващият труп ще бъде подхвърлен в Западен Холивуд. В бар „Саркофаг".
Ема плесна развълнувано с ръце. Гаджето й повтори името й предупредително, ала Кит би могъл да му каже, че си губи времето. Никога досега не бе виждал тийнейджърка да се вълнува толкова за каквото и да било - нито заради известни актьори, нито за момчешки групи, нито за бижута. Това момиче направо трептеше при мисълта за някакво мъртво тяло.
- Защо ти не го направиш, щом толкова се тревожиш? -попита Камерън Джони. Имаше хубави зелени очи, помисли си Кит. Двамата с момичето бяха нелепо привлекателна двойка. Беше почти дразнещо. Кит се почуди как ли изглеждаше прословутият Джулиън. Ако се беше зарекъл завинаги да бъде най-добрият платоничен приятел на Ема, сигурно беше грозен като смъртта.
- Защото не искам да го правя - отвърна Джони. - Струва ми се опасно. Ала вие обожавате опасностите. Нали, Ема?
Тя се усмихна широко и на Кит му хрумна, че баща му май я познава доста добре. Очевидно и преди бе наминавала, за да задава въпроси... Странно бе, че не я беше виждал досега. Докато тя вадеше пачка банкноти от джоба си и ги подаваше на баща му, Кит се зачуди дали някога бе идвала у тях. Винаги когато се появяха клиенти, баща му го караше да слезе в мазето и да не вдига никакъв шум.
- Хората, с които си имам работа, не са от онези, с които би трябвало да се познаваш - бе единственото му обяснение.
Веднъж Кит се беше появил погрешка, докато баща му имаше среща с група закачулени чудовища в дълги одежди. Или поне Кит смяташе, че приличат на чудовища - очите и устните им бяха зашити, голите им глави лъщяха. Баща му му беше обяснил, че са Григори, Мълчаливи братя - ловци на сенки, покрити с белези и подлагани на магически изтезания, докато не се превърнат в нещо повече от човешки същества; те разговаряха с ума си и можеха да четат мислите на другите. Кит никога вече не излезе от мазето, докато баща му беше в „среща".
Знаеше, че баща му е престъпник. Знаеше, че си изкарва прехраната, като продава тайни, но не и лъжи - Джони се гордееше с това, че информацията му винаги е достоверна. Кит знаеше, че и той вероятно ще поеме по същия път. Трудно бе да водиш нормален живот, докато непрекъснато се преструваш, че не виждаш онова, което се случва пред очите ти.