- Е, благодаря за информацията - каза Ема и тръгна да си върви. Златната дръжка на меча й проблесна и Кит се зачуди какво ли е да си нефилим. Да живееш сред хора, които виждат същото, което и ти. Никога да не се боиш от онова, което се спотайва в сенките. - Чао, Джони.
Ема намигна... на Кит и баща му се обърна рязко, за да го погледне, докато тя потъваше в тълпата заедно с гаджето си.
- Каза ли й нещо? - попита Джони. - Защо те набеляза по този начин?
Кит вдигна отбранително ръце.
- Нищо не съм й казвал. Според мен забеляза, че ви слушам.
Джони въздъхна.
- Гледай да не те забелязват толкова.
Пазарът отново започваше да се оживява, след като ловците на сенки си бяха тръгнали. Разнесе се музика, заприказваха гласове.
- Колко добре познаваш онова момиче?
- Ема Карстерс? Идва при мен от години. Изглежда, изобщо не я е грижа, че нарушава правилата на нефилимите. Харесвам я, доколкото изобщо е възможно да харесваш някой от тях.
- Искаше да откриеш кой е убил родителите й.
Джони отвори едно чекмедже.
- Не знам кой е убил родителите й, Кит. Вероятно са били елфи. Беше по време на Тъмната война. - Той придоби праведен вид. - Исках да й помогна. И какво от това? Парите на нефилимите се харчат.
- А ти искаш ловците на сенки да насочат вниманието си към нещо друго и да го отклонят от теб. - Това беше само предположение, но Кит подозираше, че е прав. - Намислил ли си нещо?
Джони захлопна чекмеджето.
- Може би.
- За човек, който продава тайни, определено криеш доста неща. - Кит пъхна ръце в джобовете си.
Баща му го прегърна през раменете - рядък жест на привързаност от негова страна.
- Най-голямата ми тайна - заяви той - си ти.
1. Саркофаг върху морския бряг
- Просто не се получава – заяви Ема. – Тази връзка, имам предвид.
От другия край на слушалката се разнесоха безутешни звуци, които Ема едва разбираше - връзката на покрива на бар „Саркофаг" не беше особено добра. Тя крачеше по ръба, зареяла поглед към двора под тях. Електрически лампи бяха окачени по клоните на джакарандовите дървета1, из градината бяха пръснати лъскави, ултрамодерни маси и столове. Мястото беше претъпкано със също толкова лъскави и ултрамодерни млади мъже и жени, в чиито ръце винени чаши проблясваха като прозрачни балони в червено, бяло и розово. Мястото беше наето за частно парти. Между две дървета беше опънат транспарант с пайети и надпис за рожден ден; сервитьори с калаени подноси, отрупани със закуски, си проправяха път между тълпата.
Нещо в тази бляскава сцена изпълваше Ема с желание да я развали, като събори с ритник няколко от керемидите на покрива или пък се приземи с предно салто сред множеството. Само че Клейвът можеше да те затвори за много дълго за подобно държание. Мунданите не би трябвало дори да зърват ловци на сенки. Даже Ема да скочеше сред тълпата в двора, никой от празнуващите нямаше да я види - магическите руни, които Кристина беше нарисувала по тялото й, я правеха невидима за всеки, който не притежаваше Зрението.
Ема въздъхна и отново допря телефона до ухото си.
- Добре де. Нашата връзка - каза тя. - Нашата връзка не се получава.
- Ема - изсъска силно Кристина зад гърба й и Ема се обърна, закрепила се на самия ръб.
Кристина седеше на полегатия покрив зад нея и лъскаше един нож с парче бледосин плат. Платът имаше съвсем същия цвят, както и лентата, която придържаше тъмната й коса назад. Всичко у Кристина беше спретнато и акуратно -в черното си бойно облекло тя успяваше да изглежда толкова красива и професионална, колкото изглеждаха повечето хора в скъп бизнес костюм. В ямичката на шията й блещукаше златен амулет за късмет, семейният й пръстен, украсен с мотив на рози за Росалес, проблесна на пръста й, докато тя оставяше ножа, увит в парчето плат, до себе си.
- Не забравяй, Ема. Говори от първо лице.
Камерън все още дърдореше от другата страна на линията нещо за това, как трябвало да се видят и да го обсъдят, което, знаеше Ема, беше безсмислено. Тя се съсредоточи върху сцената под себе си - видя ли някаква сянка да се шмугва между тълпата, или си въобразяваше? Или пък просто така й се искаше? На Джони Рук обикновено можеше да се има доверие, пък и беше прозвучал особено сигурен за тази нощ, но на Ема никак не й харесваше мисълта да се приготви за бой и да тръпне от очакване, само за да открие, че няма да има никаква битка, в която да освободи малко енергия.
- Проблемът не си ти, а аз - каза тя в слушалката и Кристина вдигна насърчително палци насреща й. - На мен ми писна от теб. - Тя се усмихна лъчезарно на Кристина, която скри отчаяно лице в шепите. - Така че защо отново не си станем просто приятели?