Лейди Сюзан е чаровна, изящна и остроумна. Природата я е надарила с всичко необходимо, за да осъществи користолюбивите си стремежи. Дамата не се спира пред нищо, за да се добере до богатство и положение в обществото. Тя е в центъра на поредица събития, балове и срещи, а настъпилата неочаквана развръзка доказва, че в този свят има възмездие и справедливост…
Въпреки че самата авторка скромно описва работата си като „малко парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна четка, че въпреки огромните ми усилия, резултатът е почти незабележим”, последната книга от поредицата оставя у читателя усещането за среща с ненадминат майстор на словото…
ОТ РЕДАКТОРА
С романа „Лейди Сюзан” завършва колекцията от събраните творби на Джейн Остин. Затваряйки последната страница, излязла под перото й, за пореден път се опитвам да си отговоря на въпроса в какво се крие нейната магия. Родена преди повече от два века, рисуваща на пръв поглед нравите на своето време, Джейн Остин до ден днешен звучи съвременно. Може би защото дълбоко в човешката ни природа е заложен стремежът да намерим и осмислим мястото си в света, който ни заобикаля, неизбежността да се разделим с илюзорните си представи и преглъщайки болката да пораснем и помъдреем. Героините на Джейн Остин съвсем не са идеални и точно това ги прави истински. И Ема, и Елизабет, и Катрин и мис Крофърд носят своите слабости и недостатъци. Джейн Остин не е автор, който идеализира или се прекланя пред нещо или някого. Точно обратното. От погледа й не убягва нито една преструвка, нито една лицемерна дума или жест. Не й е било необходимо да пътува (с изключение на едно- две отивания до Лондон Джейн не е напускала градчето, в което живее), за да опознае по- добре другите. Озарена от необикновено и мъдро прозрение, тя знае всичко за човешката природа и го приема. Не се опитва да променя или отрича. Тя просто дискретно наблюдава окръжаващите я, а после ги пресъздава на хартия. Стремежите и нравите на съвременниците й не й харесват. Тя не одобрява дребнавостта, фалша и суетата, но е безсилна да ги промени (както сме безпомощни и ние, читателите). Но Джейн Остин прави много повече от това само да констатира. С непогрешимото си чувство за изтънченост и морал и с безупречния си вкус тя ненатрапчиво и деликатно ни загатва как би следвало да живее човек. Убеждава ни, че никоя земна сила не може да тласне постъпките ни в погрешна посока, ако самите не го желаем.
Прозата на Джейн Остин излъчва някаква мека акварелна светлина. Блестящото й остроумие озарява и най-незначителния герой и го превръща в неповторима индивидуалност. Живеейки само в тесния кръг на собственото си семейство (преживяла нещастна любов, Джейн никога не пожелава да се омъжи), писателката изпраща послания до всички, които имат сетива да ги уловят.
В световната литература Джейн Остин има един единствен аналог и това е другата „дама в бяло”, поетесата Емили Дикинсън. Съдбите им са поразително сходни, както и естетическото чувство и ироничното отношение към другите. Непознали славата приживе и двете завинаги завоюват идващите времена. Поетът Атанас Далчев споделя, че когато за първи път отваря томчето със стихове на Емили Дикинсън, изпитва чувството, че някой приятел влиза при него в стаята. Точно същото усещане събужда в мен и Джейн Остин — за едно много реално присъствие. Затова се разделям с последната от непубликуваните й досега у нас книги с мъничко горчивина.
Силвия Великова
ЛЕЙДИ СЮЗАН
ПИСМО 1
Лейди Сюзан Върнън до мистър Върнън
Лангфорд, декември
Скъпи братко,
Не бих могла повече да си отказвам удоволствието от възможността да се възползвам от любезната покана, която отправихте към мен при последната ни среща, а именно — да ви погостувам за няколко седмици в Чърчхил, и ако настоящият момент е удобен за вас и мисис Върнън, аз се надявам след няколко дни да осъществя така дълго чаканото запознанство с моята етърва. Милите ми приятели тук са така привързани към мен, че настояват пламенно да продължа своето гостуване у тях, ала те са хора с толкова гостолюбив и слънчев нрав, че биват непрекъснато и неизбежно въвличани в светския живот, който ми се струва твърде шумен за моето положение и състояние на духа, затова с нетърпение очаквам мига, когато ще се потопя в приятното уединение на вашия дом. Отдавна копнея да видя и вашите сладки дечица, тъй като от все сърце бих искала да заслужа тяхната обич. Скоро ще имам нужда от всичките си сили, защото ми предстои раздяла със собствената ми дъщеря. Поради продължителното боледуване на скъпия й баща не успях да й обърна нужното внимание, което би удовлетворило както обичта ми към нея, така и моя родителски дълг, а и имам всички основания да се опасявам, че гувернантката, на чиито грижи я бях поверила, не успя да се справи със своите задължения. По тези причини реших да дам дъщеря си в едно от най-добрите частни училища в града, и на път към вас ще мога да се отбия и да я настаня там лично. Както виждате, имам твърдото намерение да се възползвам от вашата покана за гостуване в Чърчхил и би ми било много тежко да разбера, че не сте в състояние да ме приемете.