Лейди Сюзан чула за сестра ми да се говорят толкова лоши неща, че съвсем основателно била силно обезпокоена за щастието на мистър Върнън, когото много обича. Това обяснява истинските причини за нейната постъпка и не само че напълно я оправдава по отношение на множеството нападки по неин адрес, но и определено доказва доколко може да се вярва на хорското мнение, което проявява нетърпимост към всеки открит и честен характер и го заклеймява с най-злостна клевета. Щом като то се споделя дори от сестра ми, която в уединението и спокойствието на своя живот не само че не желае, но няма и възможност да участва в интриги, действително трябва да порицаем остро всички онези, които сред изкушенията на светския живот са склонни да обвиняват други в своите собствени грехове. Сега вече и самият аз се убедих колко силно е засегната лейди Сюзан от хорската клевета, и жестоко се разкайвам за това, че така лесно повярвах някога на измислиците на Чарлс Смит и се оставих да бъда подведен от всеобщата предубеденост към тази дама. Дори и ревността на мисис Мануоринг е изцяло плод на неговото въображение, не е по-добре обосновано и твърдението му, че лейди Сюзан е флиртувала и с онзи младеж, който бил обожател на мис Мануоринг. Въпросната госпожица сама се е натрапила на вниманието на сър Джеймс Мартин, който, както е известно, е доста заможен човек, и никак не е трудно да се разбере, че именно тя е имала някакви планове за женитба. Не е тайна, че мис Мануоринг отдавна е на лов за съпруг и не си струва да й съчувства човек за това, че е изгубила нечии предпочитания заради жена, която далеч я превъзхожда, и че вече не разполага с възможността да направи нещастен един достоен човек като сър Джеймс. В този случай лейди Сюзан изобщо не е имала намерение да завоюва нечии симпатии и щом почувствала колко силно се измъчва мис Мануоринг от охладняването на своя обожател, решила да си тръгне веднага оттам въпреки настойчивите молби на своите домакини да продължи гостуването си. Имам известни основания да предполагам, че е получила сериозно предложение от страна на сър Джеймс, но всеки що — годе честен човек ще признае, че тя няма никаква вина, след като е побързала да замине веднага щом е разбрала за силата на неговите чувства. Сигурен съм, уважаеми господине, че не може да не се убедите сам в правдивостта на подобни разсъждения, и в бъдеще ще проявите по- голямо чувство за справедливост в отношението си към една наранена жена.
Сигурен съм, че като е предпочела Чърчхил, лейди Сюзан е била ръководена единствено от нежни чувства и достойни намерения. Нейното благоразумие и пестеливост са пословични, уважението й към мистър Върнън може да се сравни единствено с висотата на неговите достойнства, а желанието й да спечели благоразположението на сестра ми заслужава по-добро отношение от онова, което лейди Сюзан получава. Тя е изключителна и като майка. Огромната й обич към дъщеря й си личи и от това, че я е поверила в добри ръце, където ще получи чудесно образование, ала хората я обвиняват в липса на майчински чувства, защото, за разлика от повечето родители, не е заслепена и пристрастна. Един разумен наблюдател обаче не може да не се възхити и да не оцени високо правилността на продиктуваните й от обич постъпки, и също като мен от все сърце би пожелал Фредерика Върнън да се бе оказала малко по- достойна за нежните грижи на майка си, отколкото се е показала досега.
Ето, уважаеми сър, изложих ви своите искрени чувства по отношение на лейди Сюзан; от това писмо ще разберете колко дълбоко се прекланям пред способностите й и ценя нейния характер, ала ще ми бъде много тежко и ще се почувствам силно унизен, ако въпреки всичките ми тържествени уверения в несъстоятелността на вашите опасения не успея да ви убедя в собствената си правота.
Ваш, Реджиналд дьо Корси
ПИСМО 15
Мисис Върнън до лейди дьо Корси Чърчхил
Скъпа майко,
Връщам ви писмото на Реджиналд и искам да ви уверя, че сърцето ми е преизпълнено с радост при вестта, че след това писмо баща ми се чувства много по-спокоен — предайте му тези мои думи заедно с искрените ми благопожелания; между нас казано обаче, то успя да ме убеди единствено в това, че брат ми няма такива намерения засега, и не се знае какво ще стане след три месеца. Той се изказва твърде ласкаво за поведението на лейди Сюзан в Лангфорд и много бих искала то наистина да се бе оказало такова, ала всичките му сведения по този въпрос са получени от самата нея и аз съм много по-склонна не само да не й вярвам, но и да се безпокоя силно от голямата близост, която се установи между нея и брат ми, и не мога да не споделя тревогата си от това, че тази близост е породена най- вече от обсъждането на този въпрос помежду им.