Мисля, че дъщеря ми е твърде плаха и прекалено много се страхува от мене, за да почне да си измисля разни небивалици, но не се страхувам ни най-малко, ако благодарение на своето благодушие чичо й успее да измъкне нещо от нея. Сигурна съм, че ще изляза с не по-лош вариант на тази история от нейния. Не ми липсва красноречие. Тактът и умението за преценка на обстоятелствата вървят ръка за ръка с красноречието така, както преклонението следва красотата. В този случай ще имам огромна възможност да упражня целия си талант, още повече, че по-голямата част от живота си съм прекарала в разговори. Реджиналд просто не го свърта на едно място до мига, в който останем сами, и когато времето позволява, предприемаме дълги разходки из парка с декоративните храсти. Може да се каже, че като цяло Реджиналд доста ми допада, умен е и има какво да каже, но понякога се държи нагло и ми създава проблеми. Понякога проявява деликатността си по доста комичен начин като настоява за пространни оправдания на нещо неблагоприятно, което е чул по мой адрес, и не мирясва, докато според собствените му критерии не получи удовлетворително обяснение отначало докрай.
Това е просто един от начините да се влюбиш, ала трябва да си призная, че точно той никак не ми е по вкуса. Нежната пламенност на Мануоринг е много по-достойна за предпочитане, защото той е убеден в моите добродетели и одобрява всяка моя постъпка независимо от нейния характер; затова съм склонна да презирам всички въпроси, съмнения и погрешни представи на онази любов, която все оспорва основанията на сърцето. Реджиналд в никакъв случай не може да се сравнява с Мануоринг — не може да му съперничи в нищо, освен във възможността да се радва на моята компания. Горкото момче, толкова се разкъсва от ревност, а пък аз никак не го съжалявам за това, тъй като според мене ревността подклажда чувствата по- добре от всичко останало. Мануоринг непрекъснато ме тормози с предложения да дойде при мене или поне да отседне инкогнито някъде наблизо, но аз съм му забранила да прави каквото и да било от подобен характер. Жени, които са склонни да забравят мнението на околните, както и онова, което другите им дължат, не заслужават никакво уважение.
С. Върнън
ПИСМО 17
Мисис Върнън до лейди дьо Корси
Чърчхил
Скъпа майко,
В четвъртък вечерта мистър Върнън си дойде и доведе със себе си своята племенница. Още същия ден лейди Сюзан получи от него бележка, в която той й съобщи за категоричния отказ на мис Самърс да задържи Фредерика в своя пансион. Така ние бяхме подготвени за пристигането на момичето и през цялата вечер я очаквахме с огромно нетърпение. Пристигнаха по време на чая, и трябва да кажа, че през целия си живот не съм виждала по-уплашен човек от Фредерика, когато влезе в стаята.
Лейди Сюзан, която предварително бе проляла куп сълзи и демонстрираше жестоко вълнение при самата мисъл за пристигането на дъщеря си, в този момент показа завидно самообладание и по нищо не личеше да изпитва към момичето дори и най-малката нежност. Почти не й проговори, а когато седнахме и Фредерика избухна в плач, лейди Сюзан я изведе от стаята и доста се позабави, а когато се върна, бе не по-малко потисната и очите й бяха зачервени от плач. Тази вечер дъщеря й не се появи повече при нас.
Горкият Реджиналд ужасно се разстрои, като видя в какво състояние е неговата прекрасна приятелка — гледаше я толкова загрижено и нежно, че дори аз започнах да губя търпение, като наблюдавах как го поглежда от време на време и в погледа й личи колко е развълнувана. Този патетичен театър продължи през цялата вечер и в него имаше нещо толкова лукаво и показно, че бях твърдо убедена в пълната липса на каквито и да било чувства от нейна страна.
Склонна съм да упреквам тази жена още повече, след като се запознах с дъщеря й. Горкото момиче изглежда толкова нещастно, че просто сърцето ме боли за него. Лейди Сюзан определено е прекалено жестока, тъй като по нищо не личи Фредерика да е заслужила толкова сурово отношение. Тя изглежда ужасно плаха, отчаяна и преизпълнена с разкаяние.
Фредерика е много хубава, макар и не чак колкото майка си, и, за щастие, по нищо не й прилича. Лицето й е нежно, но не е така прекрасно, нито пък така цветущо като това на лейди Сюзан — наследила е чертите на семейство Върнън — овално лице и мекота на тъмните си очи, и тъй като аз и чичо й се държим много внимателно с нея, когато се обръща към нас, в погледа й се отгатва особена топлота; сигурно смята, че има основания да ни бъде признателна. Майка й нееднократно е намеквала за непредвидимия й характер, но едва ли някога съм виждала друго лице, което да издава по- малко наличието на лоши помисли; като наблюдавам отношенията между нея и майка й, лейди Сюзан се държи неизменно сурово, а в държанието на Фредерика се долавя само тиха скръб и отчаяние, затова мога да твърдя, както и по- рано, че лейди Сюзан просто не изпитва майчински чувства към дъщеря си и никога не се е отнасяла към нея с обич, нито пък е била склонна да й отдаде дължимото внимание.