Все още не съм имала възможността да разговарям със своята племенница — тя е много срамежлива, а и както усещам, лейди Сюзан много внимава дъщеря й да не остане насаме с мен. Засега не може да се намери задоволително обяснение на причините, поради които момичето се е опитало да избяга от пансиона. Както разбирате, благодарение на доброто си и чувствително сърце чичо й не е искал да я тревожи с въпроси от такъв характер по време на пътуването им дотук. Ако можех да я доведа аз, а не той, в продължение на разстояние от трийсет мили напълно вероятно е момичето да ми се бе доверило.
По молба на лейди Сюзан преди няколко дни преместихме малкото пиано в собствения й будоар, и Фредерика прекарва там по-голямата част от деня; казват, че се била упражнявала, ала не мога да доловя нито звук всеки път, когато минавам покрай стаята. Не зная какво прави там съвсем самичка, вярно, че в стаята има и доста книги, но едва ли момиче, което се е опитало да избяга още през първите петнайсет години от живота си, ще може или пък ще поиска да чете. Горкото дете, на всичко отгоре и гледката, която се открива от нейния прозорец, не е никак поучителна, тъй като стаята гледа към моравата и декоративните храсти, сред които непрекъснато може да се види как майка й се разхожда подръка с Реджиналд, потънали в задушевни разговори. Фредерика ще е действително по детински недоразвита, ако подобни неща не й правят силно впечатление. Нима не е непростимо да даваш подобен пример на дъщеря си? И въпреки това Реджиналд продължава да смята лейди Сюзан за най-добрата майка на света, а Фредерика — за най-неблагодарна дъщеря! Не може да оправдае постъпката й по никакъв начин, след като не знае за нито една основателна причина, поради която би могла да избяга. Разбира се, аз не мога да твърдя, че такава причина наистина съществува, но след като дори мис Самърс отрича Фредерика да е проявявала някакви признаци на своенравност или безсмислено упорство по време на престоя си в пансиона дори след опита си за бягство, аз не мога да приема внушенията на лейди Сюзан към брат ми, че момичето го е направило просто поради липса на задръжки и от желание да се отърве от училището. О, Реджиналд, колко силно си подведен в правдивостта на своето мнение! Той дори не смята Фредерика за хубава, а когато отворя дума за красотата й в негово присъствие, брат ми се ограничава единствено със забележката, че погледът й бил лишен от блясък.
Понякога се изразява в смисъл, че Фредерика е лишена от проницателност или пък че характерът й бил такъв или онакъв; аз обаче смятам, че ако човек е склонен да лъже, това рано или късно си проличава. За да оправдае сама себе си, лейди Сюзан обвинява Фредерика, и вероятно в негово присъствие е подхвърлила нещо за лошия характер и липсата на умствени способности у дъщеря си, а Реджиналд просто повтаря думите на нейна светлост.
Оставам ваша:
Катрин Върнън
ПИСМО 18
Отново мисис Върнън до лейди дьо Корси
Чърчхил
Скъпа госпожо,
С удоволствие научавам колко ви е заинтригувало моето описание на Фредерика, защото съм дълбоко убедена, че тя заслужава всеобщото ни съчувствие, особено след като ви като ви разкажа и още нещо, което се случи напоследък. По всичко личи, че момичето не е безразлично към брат ми — неведнъж съм имала възможност да забележа как го гледа тя и как в замисления й поглед се долавя определено обожание! Той наистина е много красив, а което е още по- важно, държанието му е толкова непринудено, че е неизбежно да не те предразположи към себе си — и аз съм сигурна, че Фредерика е почувствала същото. По замисленото й лице личи, че е вечно потънала в собствените си мисли, но то грейва в усмивка всеки път, когато Реджиналд каже нещо забавно, а и дори разговорът да е напълно сериозен и задълбочен, аз съм убедена, че момичето не изпуска и сричка от онова, което казва той.