Ще ми се да споделя тези свои мисли с него, защото и двете знаем колко огромно въздействие може да има нечия признателност върху сърце като неговото, а и ако безхитростната обич на Фредерика съумее да го откъсне от майката, ще благославяме деня на нейното пристигане в Чърчхил. Мисля си, скъпа госпожо, че вие с удоволствие ще приемете момичето за своя снаха. Вярно е, че е много млада все още, а също и това, че не е получила добро образование и че в лицето на майка си е имала далеч не най-подходящия образец за подражание, но въпреки всичко мога да заявя, че има чудесен нрав и е интелигентна по природа.
Макар че общо взето не е много образована и поради това не е могла да усъвършенства своите способности, тя в никакъв случай не е невежа, както би могло да се очаква — Фредерика обича книгите и прекарва по-голямата част от времето си в четене. Сега майка й я оставя сама много по-често, отколкото в началото, и аз се възползвам от всяка възможност да остана насаме с момичето; направих всичко възможно и да преодолея нейната стеснителност. Вече сме добри приятелки и макар че в присъствие на майка си Фредерика продължава да се страхува и да мълчи, когато сме само двете, тя почти не спира да говори. Това ми дава основание да си мисля, че ако лейди Сюзан се бе отнасяла добре с нея, момичето би се представило пред хората много по-добре. Когато нищо не налага задръжките й, тя е най-нежното, най-обичливото и мило създание на света. Много я обикнаха вече и всичките й малки братовчеди.
С обич,
Катрин Върнън
ПИСМО 19
Лейди Сюзан до мисис Джонсън
Чърчхил
Вероятно с нетърпение очаквате да научите нещо за Фредерика и може би ме обвинявате в известна небрежност, че не ви писах по- рано. Тя пристигна с чичо си един четвъртък още преди две седмици, и разбира се, аз веднага настоях да обясни поведението си; не ми трябваше много време да разбера, че съм била съвсем права, като съм си обяснила постъпката й с получаването на моето писмо. Намеренията ми по отношение на нея така са я уплашили, че благодарение на своето детинско своенравие и лекомислие, без дори да се сети, че никъде не би могла да се скрие от моята власт над нея, решила да избяга от пансиона на Уигмор Стрийт и да вземе пощенската карета до дома на своите приятели — семейство Кларк; успяла да измине не повече от две преки, когато за щастие открили бягството й, тръгнали след нея и успели да я върнат при мис Самърс.
Това бе първото дело, с което се отличи мис Фредерика Сузана Върнън, и ако вземем предвид, че го е направила на крехката си едва шестнайсетгодишна възраст, може да допуснем и по- ласкави прогнози за поведението й в бъдеще. Ужасно се раздразних от демонстрацията на престорено благонравие от страна на мис Самърс, която отказа да задържи Фредерика в пансиона, а и като се има предвид произхода на дъщеря ми и връзките на нейното семейство, аз трябва да приема становището на въпросната госпожица единствено като жест на загриженост за момичето и дори като един вид благосклонност обстоятелството, че дори не ми иска пари. В случая обаче е от значение най-вече това, че Фредерика отново е оставена на моите грижи, и след като няма с какво друго да се занимава, се е заела да продължи подхванатия още от Лангфорд роман. В момента основното й занимание е да се влюбва в Реджиналд дьо Корси. Не стига, че не се подчинява на майка си като отхвърля изключително изгодното ми предложение, но на всичко отгоре си позволява и да отдаде чувствата си без моето одобрение. През целия си живот не съм виждала момиче, което така да заслужава откровените подигравки на мъжкия пол — чувствата й са наистина силни и тя е толкова очарователно безхитростна в откритото им показване, че напълно основателно ще се превърне в посмешище и обект на презрение за всеки срещнат мъж.
Липсата на хитруване никога не е била препоръчителна, когато трябва да завъртиш главата на един мъж, а това момиче открай време си е една непристорена глупачка и отстрани изглежда или че ужасно се превзема, или пък че просто е глупава по рождение. Все още не мога да разбера дали Реджиналд е забелязал накъде се е засилила — не че това има някакво значение, разбира се; засега изпитва към нея пълно безразличие и вероятно ще се превърне в обект на презрението му, когато разбере за нейните чувства. Семейство Върнън се прехласват пред красотата й, която той изобщо не забелязва. Леля й изпитва огромна слабост към нея, и то защото дъщеря ми никак не прилича на мене, разбира се. Фредерика е идеалът за приятелка на мисис Вър — нън, която все гледа да се изтъкне пред другите и да съсредоточи всички разговори около собствените си остроумия — е, съвсем ясно е, че дъщеря ми не би могла да я засенчи. Още с пристигането й положих известни усилия да я държа настрана от лелята, но сега вече съм спокойна, тъй като мисис Върнън спазва препоръките ми при своите разговори с момичето.