Всичко това съвсем не означава обаче, че съм склонна към милозливост и съм се отказала от намеренията си по отношение на Фредерика — напротив, не съм променила становището си ни най- малко , макар че засега не смятам да повдигам отново този въпрос. Не бих искала бъдещата женитба на дъщеря ми да се обсъжда именно тук и да мъти премъдрите мозъци на мистър и мисис Върнън, нито пък мога да си позволя да замина за града още сега; така че, мис Фредерика ще трябва да поизчака.
Вечно ваша,
С. Върнън
ПИСМО 20
Мисис Върнън до лейди дьо Корси
Чърчхил
Скъпа майко, искам да ви съобщя, че вчера пристигна още един твърде неочакван гост. Докато седях с децата по време на обяда, чух шум от карета и като предположих, че ще ме извикат, побързах да изляза от детската стая; на стълбите пресрещнах Фредерика, която изтича нагоре покрай мене и се втурна към стаята си, бледа като смъртник. Аз веднага тръгнах подир нея и я попитах какво има, а тя извика: „О, той дойде, сър Джеймс дойде, боже, какво ще правя сега?” Аз, естествено се, нищо не разбрах и я помолих да ми обясни какво означава това. В този момент ни прекъсна нечие почукване на вратата — по нареждане на лейди Сюзан Реджиналд бе дошъл да заведе момичето долу. „Това е мистър дьо Корси”, каза Фредерика и ужасно се изчерви, „мама го е изпратила за мене и трябва да отида при тях.”
Забелязах с каква изненада брат ми наблюдава ужасеното лице на момичето, докато слизахме долу. Лейди Сюзан беше в малката трапезария заедно с един младеж, който изглеждаше като джентълмен и който ни бе представен като сър Джеймс Мартин — същият, за когото разправяха какви неприятности е имал при раздялата си с мис Мануоринг, ако си спомняте. Ала по всичко личи, че лейди Сюзан не го е искала за себе си, или поне по-късно е променила плана си, защото явно го е прехвърлила на дъщеря си и сега сър Джеймс е влюбен до уши във Фредерика — с горещата подкрепа на „мама”, разбира се. Сигурна съм обаче, че горкото момиче никак не го харесва, и макар че външно е симпатичен и умее да се държи, мистър Върнън и аз го намираме за доста невзрачен.
Когато влязохме, Фредерика изглеждаше толкова плаха и смутена, че я съжалих от все сърце. Лейди Сюзан оказваше на госта изключително внимание, ала въпреки това усетих, че идването му никак не й е по вкуса. Сър Джеймс се оказа доста приказлив и веднага се зае да ме обсипва с учтиви извинения задето е пристигнал в Чърчхил без покана, а думите му бяха накъсвани от смях много по-често, отколкото е необходимо при тема от подобен характер; непрекъснато повтаряше едно и също, а на лейди Сюзан й разказа три пъти за срещата си с мисис Джонсън преди няколко вечери. От време на време се обръщаше и към Фредерика, но думите му бяха отправени най-вече към майка й. Горкото момиче стоя през цялото време без да отрони нито дума и със сведен към земята поглед, а цветът на лицето й се променяше едва ли не всеки миг. Реджиналд изобщо не се обади, само внимателно наблюдаваше какво става наоколо.
Предполагам, че на лейди Сюзан най-после й омръзна това положение и предложи да се поразходим, затова оставихме господата и се качихме да си вземем наметките.
На стълбите лейди Сюзан помоли да й отделя няколко минути, тъй като искала да разговаря насаме с мен, затова я поканих в будоара си. Едва изчака да затворя вратата и започна: „Не помия да съм била по- изненадана някога, отколкото сега след пристигането на сър Джеймс, и мисля, че непременно трябва да ви се извиня, скъпа сестро, макар че за мен като майка неговото идване тук е особено ласкателно. Той е толкова влюбен в дъщеря ми, че просто не би могъл да издържи повече без да я види. Сър Джеймс е младеж с благ нрав и добро сърце, е, може би е малко по- приказлив от необходимото, но след година-две се надявам и това да се оправи; във всяко друго отношение обаче го намирам за много подходящ като партия за Фредерика и с радост установявам колко е привързан към нея, затова очаквам и вие с мистър Върнън да одобрите един подобен брак. Не съм споменавала по-рано за такава вероятност, защото не ми се искаше да се знае за това докато Фредерика ходи на училище, ала сега съм убедена, че момичето е прекалено зряло за ограниченията на пансионерския живот и започнах да гледам на женитбата й за сър Джеймс като на нещо, което едва ли е толкова отдалечено във времето. Смятах след някой и друг ден да уведомя и вас със съпруга ви за предстоящия развой на събитията. Сигурна съм, скъпа сестро, че ще ме извините, че толкова време не съм ви разказала за това, а и вероятно ще се съгласите, че отношенията им не биха могли да останат скрити при съществуващото сега напрежение. Ще разберете какво чувствам сега едва след няколко години, когато се наложи да поверите своята сладка малка Катрин в ръцете на човек с толкова благороден нрав и произход, макар че, слава богу, едва ли ще имате същите причини да се радвате толкова, колкото се радвам аз сега. Катрин ще има прилична зестра и няма да е принудена като моята Фредерика да си търси заможен кандидат, за да си осигури спокоен и удобен живот.