Накрая поиска да я поздравя по повод щастливия развой на събитията, и аз го направих, макар и малко несръчно, защото, да си призная, внезапното разкритие на един толкова важен въпрос така ме смая, че почти изгубих способността да говоря свързано. Тя обаче ми благодари много сърдечно за топлата загриженост, която проявявам към добруването на дъщеря й и на самата нея, след което добави:
— Никак не ме бива в сватосването, скъпа мисис Върнън, а и никога не съм била достатъчно изкусна в умението да събудя у някого чувства, които самата аз не съм склонна да споделя, затова от сърце се надявам да ми повярвате, че още преди да ви познавам, бях слушала за вас толкова ласкави изказвания, благодарение на които ви обикнах още тогава, но и самата аз не очаквах да ви почувствам толкова близка, колкото ви чувствам сега. Ето защо съм особено признателна за вашето приятелство, още повече, че някои хора се опитаха да го помрачат, като породят у вас известно предубеждение към мен. Да можеха само тези хора — които и да са те — да видят какви са отношенията ни сега, и да разберат дълбоката и истинска обич между нас! Но няма да ви задържам повече; бог да ви благослови за добротата и за отношението ви към мен и моето дете, и дано сегашното ви щастие продължи и занапред.”
Какво да каже човек за жена като нея, скъпа майко? Такава сърдечност, толкова тържествени декларации на чувствата! И въпреки всичко не мога да не се съмнявам до каква степен е вярно това, което казва.
Според мене Реджиналд още не може да се ориентира в обстановката. Пристигането на сър Джеймс страшно го изненада и той все още е слисан. Лекомислието на баронета и смущението на Фредерика още повече усложняват нещата, и макар че на брат ми му поолекна след един разговор с лейди Сюзан, Реджиналд все още се чувства засегнат от това, че въпросната дама изобщо е допуснала дъщеря й да бъде ухажвана от човек като сър Джеймс.
Със завидно спокойствие баронетът се самопокани за още няколко дни — надявал се това да не ни изглежда странно, съзнавал колко било нахално от негова страна, но се чувствал като роднина и накрая със смях заключи, че не след дълго щял наистина да се сроди с нас. Дори лейди Сюзан се стресна от подобно пришпорване на събитията и съм сигурна, че от сърце би искала той да си тръгне час по-скоро.
Все пак трябва да се направи нещо за горкото момиче, ако чувствата й са действително такива, както си ги представят нейните леля и чичо. В никакъв случай не бива да се допуска да бъде пожертвана в името на нечии хитроумни планове и амбиции, трябва да й се спести и страхът от подобна перспектива. Момиче, което дълбоко в душата си е успяло да оцени Реджиналд дьо Корси, независимо колко е подценено от него, заслужава много по- добра съдба от тази да стане съпруга на сър Джеймс Мартин. Ще й разкрия истината веднага щом остана с нея насаме, но по всичко личи, че засега тя се мъчи да ме избягва. Надявам се да не ме е преценила погрешно, както и да не установя по-късно, че мнението ми за нея се е оказало прекалено ласкаво. Държанието й в присъствие на сър Джеймс издава ясното й съзнание за последствията и тя се чувства много притеснена; в никакъв случай обаче не усещам у нея каквото и да било насърчение към неговото ухажване. Adieu, скъпа госпожо.
Ваша:
Катрин Върнън
ПИСМО 21
Мис Върнън до мистър дьо Корси
Чърчхил
Сър,
Надявам се да ми простите волността, която си позволявам с обръщението си към вас, но съм принудена да се реша на тази стъпка от огромната беда, в която съм изпаднала — в противен случай просто бих се срамувала от постъпката си. Чувствам се много нещастна заради сър Джеймс Мартин, и не се досещам за нищо друго, с което да си помогна, освен да се обърна към вас, защото по този въпрос ми е забранено да говоря с леля си и чичо си. Страхувам се, че при това положение молбата ми към вас едва ли ще изглежда като нещо по- сериозно от увъртане в стремежа ми да се уповавам единствено на своето писмо и без да се съобразя със заповедта на мама. Ако вие не застанете на моя страна и не я убедите да се откаже от намеренията си, направо ще полудея, защото не мога да понасям този човек. Никой друг освен вас не би могъл да въздейства върху мама. Ако проявите неизразимо великодушие и застанете на моя страна, като я убедите да отпрати сър Джеймс, ще ви бъда много по-признателна, отколкото мога да изразя с думи. Това не е мое внезапно хрумване, господине, сър Джеймс не ми хареса още от самото начало, винаги съм го смятала за неприятен, глупав и нахален, а сега се представи в още по- неизгодна светлина. По-скоро бих изкарвала прехраната си с пот на челото, отколкото да се омъжа за него. Не мога да намеря думи, с които да извиня собствената си дързост, и зная колко ще разгневя мама като научи, че съм ви писала, но не мога да избягна този риск. Господине, смирено и покорно оставам на вашите услуги.